— Както много добре знаеш — заяви Селена, — и както искаш да ме чуеш да го кажа, твоето присъствие ми доставя удоволствие. В противен случай можех да получа, каквото искам, за значително по-кратко време.
— Добре, Селена. Ще бъдем ли приятели?
— Приятели! Абсолютно.
— И какво си научила от мен? Мога ли да зная?
— Ще отнеме доста време да го обясня. Известно ми е, че причината, поради която не можем да изградим помпена станция, където пожелаем, е, че не успяваме да установим местонахождението на паравселената, макар те да ни откриват. Навярно защото парахората са значително по-умни или много по-напреднали в техниката от нас…
— Двете не винаги са равнозначни — измърмори Денисън.
— Зная. Затова казах „или“. Но е възможно също така да не сме нито особено глупави, нито особено изостанали. Може да се дължи на простия факт, че те представляват по-трудна цел. Ако в паравселената силното ядрено взаимодействие е по-силно, те трябва да имат значително по-малки слънца и твърде вероятно — много по-малки планети. Техният индивидуален свят ще е много по-труден за откриване от нашия. Или пък — продължи тя, — да предположим, че те разпознават електромагнитните полета. Електромагнитното поле на дадена планета е значително по-голямо от нея и много по-лесно се открива. А това ще означава, че могат да намират Земята, но не и Луната, която почти няма електромагнитно поле. Вероятно поради това не успяхме да изградим помпена станция на Луната. А ако техните малки планети нямат съществени електромагнитни полета, ние не можем да ги намираме.
— Привлекателна мисъл — съгласи се Денисън.
— След това помисли за обмена на свойствата между вселените, който е причина да отслабва тяхното силно ядрено взаимодействие, да се охлаждат слънцата им, докато засилва нашето взаимодействие, нагрява и кара да избухват нашите слънца. Какво може да означава това? Да предположим, че успяват да извличат енергия едностранно, без наша помощ, но само при разорително ниска ефективност. При обикновени обстоятелства това няма да бъде практично. Ние ще сме им необходими, за да помогнем в тяхна посока да се насочи концентрирана енергия, като ги снабдяваме с волфрам 186 и приемаме в замяна плутоний 186. Но да предположим, че нашият клон от Галактиката имплодира в квазар. В района на Слънчевата система ще се получи изключително по-голяма концентрация на енергия, отколкото съществува сега и която навярно ще се запази милион години. Когато се образува квазарът, дори и разорително ниската ефикасност ще бъде достатъчна. Поради това за тях не е от значение дали ще загинем или не. В същност може да се твърди, че за тях ще бъде по-сигурно, ако се взривим. Докато съществуваме, има вероятност да спрем Помпата по някоя от редица различни причини и те няма да са в състояние да възобновят работата й. След експлозията ще постигнат целта си необезпокоявани; никой няма да им се меси… И затова хората, които казват: „Щом Помпата е опасна, защо тези толкова умни парахора не я спрат?“ не знаят какво говорят.
— Невил изтъкна ли ти този аргумент?
— Да, спомена го.
— Но параслънцето ще продължи да изстива, нали?
— Какво значение има? — възкликна нетърпеливо Селена. — С Помпата няма да зависят за нищо от своето слънце.
Денисън пое дълбоко въздух.
— Няма откъде да го знаеш, Селена, но на Земята се носеше слух, според който Ламонт бил получил съобщение от парахората в смисъл, че Помпата е опасна, но те не могат да я спрат. Разбира се, никой не се отнесе сериозно към слуха, но да предположим, че е вярно. Да допуснем, че Ламонт наистина е получил такова съобщение. Не е ли вероятно някой от парахората да е достатъчно човечен, за да не желае да погуби свят със сътрудничещ разум, но да му пречи „практичното“ мнозинство?
— Предполагам, че е възможно — кимна с глава Селена. — Всичко това го знаех или по-скоро го усещах интуитивно, преди да се появиш на сцената. Но после ти каза, че нищо между единицата и безкрайността няма смисъл. Помниш ли?
— Разбира се.
— Добре. Различията между нашата Вселена и паравселената толкова явно се състоят в силното ядрено взаимодействие, че досега само то е изучено. Но взаимодействието не е само едно — четири са. Освен силното ядрено взаимодействие съществуват електромагнитното, слабото ядрено и гравитационното с отношение на силите 130:1:10-10:10-42???. Но щом съществуват четири, защо да не са безкрайно много, като другите са прекалено слаби, за да ги открием, или за да оказват каквото и да е влияние върху Вселената.
— Щом като дадено взаимодействие — обясни й Денисън — е прекалено слабо, за да се открие или за да упражни влияние по какъвто и да е начин, по работна дефиниция то не съществува.