— В тази Вселена — отсече Селена. — Кой знае какво съществува или не съществува в паравселената? При безкраен брой възможни взаимодействия, всяко от които може да варира безкрайно по сила в сравнение с всяко от другите, взето като стандартно, броят на различните вселени, които могат да съществуват, също е безкраен.
— Вероятно безкрайността на континуума; по-скоро алеф едно, отколкото алеф нула.
— Какво означава това? — намръщи се Селена.
— Няма значение. Продължавай.
— Тогава вместо да се опитваме да работим с една паравселена, която ни се е натрапила и вероятно въобще не отговаря на нуждите ни, защо да не установим коя вселена от безбройните възможни ни подхожда най-добре и може да се открие най-лесно? Нека да измислим една вселена, тъй като в крайна сметка всеки наш проект трябва да съществува, и да я потърсим.
— Селена — усмихна се Денисън, — мислех точно за същото. И макар да няма закон, който да твърди, че не мога да греша напълно, малко вероятно е толкова талантлив човек като мен да бърка изцяло, когато толкова надарена личност като теб самостоятелно стига до същото заключение… Знаеш ли какво?
— Какво? — попита Селена.
— Започва да ми се услажда вашата проклета лунна храна. Или поне свиквам с нея. Хайде да си вървим у дома да се нахраним, а след това ще се заемем с разработката на плановете… И знаеш ли още какво?
— Какво?
— Щом като ще работим заедно, какво ще кажеш за една целувка… между експериментатор и интуитивистка?
Селена се замисли.
— И двамата сме целували и са ни целували много пъти, предполагам. Какво ще кажеш, ако го направим като между мъж и жена?
— Вероятно ще се справя. Но как трябва да постъпя, за да не го направя несръчно? Какви са лунните правила за целуване?
— Следвай инстинкта си — отвърна небрежно Селена.
Денисън внимателно постави ръце на гърба си и се наклони към Селена. После, след известно време, премести ръцете си върху раменете й.
13
— А след това наистина отвърнах на целувката му — каза Селена замислено.
— О, така ли? — възкликна грубо Невил. — Ами че това е храброст, надхвърляща изискванията на дълга.
— Не зная. Не беше толкова лошо. В същност — тя се усмихна — той се държа доста трогателно. Опасяваше се да не прояви несръчност и отначало постави ръце на гърба си, за да не ме смачка, предполагам.
— Спести ми подробностите.
— Не е необходимо да изпълняваш нареждания.
— Но добре ще бъде ти да ги изпълняваш. Кога очакваш да ни дадеш онова, от което се нуждаем?
— Щом успея — отвърна тя глухо.
— Без той да разбере?
— Той се интересува само от енергия.
— И иска да спасява света — подигра се Невил. — И да бъде герой. И да злепостави всички други. И да те целува.
— Признава всичко това. А ти какво признаваш?
— Нетърпението си — отвърна Невил разгневен. — Огромното си нетърпение.
14
— Доволен съм — поде бавно Денисън, — че денят свърши. — Той протегна дясната си ръка и се загледа в нея, скрита в предпазните тъкани. — Лунното Слънце е нещо, с което не мога и не искам да свикна. В сравнение с него дори скафандърът ми се вижда естествен.
— Какво му е на Слънцето? — попита Селена.
— Не ми разправяй, че ти харесва, Селена!
— Не, естествено, че не. Мразя го. Но аз никога не го виждам. Ти си… Свикнал си със Слънцето.
— Не и такова, каквото е тук, на Луната. Тук свети върху черното небе. С блясъка си закрива звездите, вместо да ги избледнява. То е горещо, сурово и опасно. Враг е и докато е на небето, без да искам, изпитвам чувството, че никой от опитите ни да намалим напрегнатостта на полето няма да успее.
— Това е суеверие, Бен — укори го Селена с лека нотка на раздразнение. — Слънцето няма нищо общо с опитите. При това се намирахме в сянката на кратера и беше също като през нощта. Със звездите му и всичко друго.
— Не съвсем — възрази Денисън. — Всеки път, когато поглеждахме на север, Селена, виждахме да блести ивицата слънчева светлина. Не исках да гледам на север и въпреки това тази посока привличаше погледа ми. Всеки път, когато поглеждах натам, усещах как твърдите ултравиолетови лъчи се удрят в прозрачната част на шлема ми.
— Чисто въображение. Първо, в отразената светлина няма почти никаква ултравиолетова съставка; второ, скафандърът те предпазва от всякакви лъчи.
— Не и от горещината. Не достатъчно поне.
— Но сега е нощ.
— Да — установи със задоволство Денисън — и това ми харесва. — Той се огледа все така зачуден.
Земята беше на небето, разбира се, на обичайното си място; тлъст полумесец, издут вече на югозапад. Съзвездието Орион висеше над нея — ловец, станал от блестящото, извито кресло на Земята. Хоризонтът проблясваше в бледата светлина на Земята-полумесец.