Выбрать главу

Скот се размърда. Сканлън го беше проучвал.

— Свърши ли?

— Знаете ли как се работи в моя бизнес?

Смяна на темата. Скот изчакваше търпеливо. Сканлън играеше някаква психологическа игра, опитвайки се да го изкара от равновесие или нещо от този род. Скот нямаше да се хване. Нищо, което затворникът бе „разкрил“ за фамилията на Скот, не можеше да го изненада. Човек може да събере тази информация с няколко разговора и телефонни обаждания.

— Защо не ми кажеш? — подкани го Скот.

— Да предположим — започна Сканлън, — че желаете нечия смърт.

— Добре.

— В такъв случай ще се свържете с приятел, който познава друг приятел, който пък познава трети, който би могъл да се свърже с мен.

— И само този, последният, те познава?

— Така да го кажем. Използвах само един посредник, но дори и с него бях нащрек. Никога не сме се срещали лице в лице. Използвахме кодови имена. Плащанията ставаха чрез офшорни сметки. Отварях нова сметка за всяка, нека я наречем, сделка, и я закривах, щом задачата приключеше. Следите ли ми мисълта?

— Не е чак толкова сложна.

— Точно така. Но вижте сега, в днешно време общуваме чрез електронна поща. Отварям временна имейл сметка в „Хотмейл“ или „Яху“, или където да е с фиктивни имена. Няма как да се проследи. А дори да се хване следа, къде ще отведе тя? Изпращахме всички имейли от библиотеки или други обществени места, там ги и получавахме. Отвсякъде бяхме покрити.

Скот понечи да отбележи, че това покриване не е попречило на Сканлън да се паркира в затвора, но реши да му го спести.

— Какво общо има това с мен?

— Скоро ще стигна и дотам.

Скот виждаше, че Сканлън се вживява в разказа си.

— Навремето — като казвам навремето, имам предвид преди осем-десет години — използвахме предимно обикновени телефони. Никога не виждах изписано име. То просто ми се съобщаваше по телефона — Сканлън млъкна, за да се увери, че е завладял изцяло вниманието на Скот. Тонът на гласа му постепенно се бе смекчил. — Това бе ключът, Скот — телефонът. Само чувам името по телефона, не е изписано.

Той загледа очаквателно. Но Скот нямаше представа какво трябва да последва, затова реагира с:

— Аха.

— Разбирате ли защо подчертавам, че всичко се уреждаше по телефона?

— Не.

— Защото човек като мен, човек с правила, може да направи грешка по телефона.

Скот поразмишлява по въпроса.

— Все още не схващам.

— Не убивам жени. Това ми е правило номер едно.

— Каза го вече.

— Е, ако поискате да очистя някого, който се казва Били Смит, аз бих предположил, че Били Смит е мъж. Никога не бих си помислил, че Били може да е жена. Разбирате ли?

Скот затаи дъх. Сканлън погледна сериозно и гласът му стана още по-тих.

— Споменахме сестра ви преди малко, нали. Скот?

Скот не отговори.

— Името й беше Джери — прав ли съм?

Мълчание.

— Разбирате ли проблема, Скот? Джери е едно от въпросните имена. Само дето женското се пише като Гери. Преди петнайсет години получих телефонна поръчка. От посредника, за когото стана дума…

Скот трепна.

— … даде ми се адрес. Каза ми се само по кое време „Джери“ — Сканлън показа с пръсти кавички — ще си бъде вкъщи.

Скот чу собствения си глас сякаш от далечно разстояние:

— Определиха го като нещастен случай.

— Повечето палежи минават за такива, ако работата е добре свършена.

— Не ти вярвам — каза Скот, но когато го погледна пак в очите, всичко наоколо се залюля.

Изведнъж в съзнанието му изникна Джери: заразителната й усмивка, непокорната й коса, зъбните й скоби, начинът, по който му се плезеше по време на семейни събирания. Спомни си нейното първо гадже (дангалак на име Брад), как отиде на абитуриентски бал без кавалер, нахакания начин, по който си издейства студентски кредит, първата й рок банда (бяха ужасни), писмото, потвърждаващо приема й в колежа.

Скот вдигна очи.

— Тя беше само на двайсет и една.

Не последва отговор.

— Защо?

— Не се занимавам с никакви „Защо“, Скот. Аз съм само наемна ръка…

— Не питам това — изгледа го в упор Скот. — Защо ми го казваш сега?

Загледан в отражението си в огледалото, Сканлън каза много тихо:

— Може би бяхте прав.

— За кое?

— За това, което споменахте. Може би след всичко казано и направено имам нужда от илюзията, че съм човешко същество.