Стигна до вкъщи, остави колата в гаража, направи една обиколка из стопанството, провери резетата и прозорците на различните постройки, преди да се просне на дивана в пълно изтощение.
Дори нямаше сили да запали камината. Коремът го свиваше. Паническите атаки горяха изключително много енергия, вече го беше забелязал. Беше отишъл до Кируна да напазарува, а напълно забрави.
Седеше на дивана и гледаше през панорамните прозорци. Бяха големи и непрактични за това място, в което зимите бяха толкова студени. Но къщата беше скъпа, построена от милиардер мегаломан, и гледката към гората и покритите със сняг поляни беше величествена и денем, и нощем. Луната грееше и му се стори, че вижда заек в зимна премяна, преди да отпусне глава назад и да замига с пресъхнали очи. Беше напълно разбит.
Въоръжените сили на Швеция и Силите за специални операции го бяха тренирали никога да не се предава. Беше ходил по най-страшните места по света, беше водил секретни операции в Сомалия, беше работил като телохранител в Ирак и беше пазил конвои през Афганистан. Беше се озовавал в ситуации, които изглеждаха безнадеждни, и бе успявал да ги обърне, отново и отново. И нито един път дори не му хрумна да се предаде. През годините беше виждал други колеги да дерайлират, но никога не беше очаквал да се случи и с него. Всъщност изобщо не вярваше, че и за него има граници, беше убеден, че той е човекът, който винаги издържа и стига най-далеч.
После всичко се промени. Гледаше снега, който проблясваше в хиляди нюанси на бялото, сребристото и синьото на светлината на звездите, и си мислеше, че може би щеше да е по-добре за всички, ако беше загинал в Африка.
8
Няма как предварително да знаеш какво ще излезе от едно интервю, мислеше си Амбра, докато седеше срещу Елса Свенсон с плетена възглавничка зад гърба. Елса имаше рядка бяла коса и тъмнокафяви очи. Приличаше на добра фея от филмче на „Дисни“. Но човек никога не можеше да знае предварително. Милите стари дами можеха да се окажат психопати убийци. Не се случваше често. Но се случваше.
Веднъж Амбра беше интервюирала жена на средна възраст, която събираше чашки за яйца. С мек глас й беше разправила как й писнало от постоянните изневери на съпруга й. Вързала го за кухненски стол, измъчвала го с ютия, отвертка и вряла вода, след това го удушила с въже за простиране. Накрая успяла да го напъха във фризера в гаража.
Тъй че не — човек никога не знаеше какво ще излезе.
Амбра драскаше в бележника си и чакаше Тарек да приключи със снимането на послушно позиращата Елса.
Младежът прегледа кадрите във фотоапарата и кимна на Амбра, че е доволен.
— Трябва да вървя — каза той извинително.
Докато Тарек се сбогуваше, Елса взе тюркоазен шал от дивана и се наметна.
— Ще направя кафе — подхвърли и отиде в кухнята.
Амбра остана в хола. По всяка вероятност се беше разкарала напразно. Всъщност най-често ставаше точно така — не излизаше нищо. Елса не изглеждаше изкуфяла и Грейс може би имаше право, може пък да имаше интересна история, но въпреки това й се струваше малко вероятно. Огледа се. Жилището не подсказваше нищо необичайно. Плетени покривчици и пожълтели чамови мебели, както във всеки пенсионерски дом, който Амбра някога бе посещавала. Розови зюмбюли в подходящи менчета. Спретнати перденца и усещане за уют.
Елса беше родена през 1923 г. Какво ли не е видяла и преживяла една такава жена? Война, мир, борби за женски права и всичко между тях. И на всичко отгоре извънбрачно дете от министър-председател, известен с любовните си авантюри. Колко място можеше да заеме във вестника? Четвърт страница?
Амбра надзърна през прозореца. Елса живееше нависоко, слънцето още се криеше под хоризонта, но планините се мяркаха в далечината. От рудника се вдигаше пушек, вагонетките се движеха в нескончаем поток. Помнеше този рудник. Зееше от земята като някакво праисторическо чудовище. Веднъж от училище ги бяха водили на учебно посещение. Беше ужасяващо да слезеш под земята, съучениците я дразнеха и… Сякаш от нищото спомените заляха Амбра.
Животът в Кируна беше толкова различен от всичко, което бе преживяла дотогава. Вярно, беше свикнала да се мести от училище в училище и от клас в клас, беше свикнала с промените, новите хора и приемните семейства. Но тук беше толкова студено. И толкова тъмно. И всички говореха толкова различно и никой от съучениците й не се интересуваше от свитото стокхолмско момиченце, което живееше при строгото крайно протестантско семейство Свентин.
— Защо говориш толкова странно?