— Това беше през шейсетте години. Тогава беше по-обичайно — увърташе Елса.
Ципът на чантата заяждаше и Амбра попита, без да вдига поглед:
— Кое е било по-обичайно?
— Сексуалното експериментиране.
Амбра пусна чантата. Сигурно не беше чула правилно.
— Водили сте секс курсове?
Елса наклони глава.
— Да, може и така да се каже. Различни видове отношения с фокус върху интимността. Хората идваха да изпробват някои неща.
— Звучи все едно сте организирали някакъв секс лагер. Да не би да казвате, че министър-председателят е посещавал такова нещо?
Елса махна нетърпеливо с ръка, все едно Амбра нищо не е схванала.
— Не само той. Имахме много участници. Бяхме прочути, по нашия си дискретен начин, ако ми позволите да се похваля. Ще ви покажа. Подайте ми го. — Тя посочи най-горния албум.
Амбра й го подаде, докато мозъкът й се мъчеше да осмисли чутото. Секс лагер? В Кируна?
— Обещах на Ингрид да не говоря за това, докато е жива. Тя беше много по-затворена от мен. И не възнамерявах да казвам нищо. Но щом сте вие, положението е съвсем друго. Ингрид нямаше да има нищо против. Ние наистина се тревожехме за вас.
Елса се настани на дивана и отвори албума на коленете си. Амбра седна до нея. Снимки и изрезки се мяркаха между шумоляща тънка хартия. Елса поглади с ръка страницата.
— Трябва да кажа, че на нашите курсове Ингрид беше наистина освободена. Това обичах в нея. Участвахме и двете. Шейсетте години, нали разбирате — добави тя, все едно това обясняваше всичко.
Амбра се наведе и се вгледа в снимките.
— Ама това не е ли… — възкликна смаяно.
Елса се усмихна и кимна. Обърна страницата.
— А това е… тя. Наистина ли е тя? И той? — Амбра гледаше световноизвестните лица на снимките.
Бяха класически фотографии, повечето черно-бели квадратни старовремски снимки. На някои от тях се виждаше млада версия на Елса. Светла кожена шапка и елегантни скиорски дрехи.
— Никой не е виждал тези снимки от дълги години. Те са част от миналото ни. Предполагам, че с годините станахме малко по-благоприлични.
Амбра посочи с пръст една снимка:
— Ама и те ли са били тук?!
Бяха някои от най-известните хора в света от края на петдесетте и началото на шейсетте години. Президенти. Музиканти. Филмови звезди.
— О, да — кимна Елса и й показа един американски президент, известен с вида си на филмова звезда. До него стоеше една руса икона на американското кино. — Идваха няколко пъти.
— На секс лагер?
Възможно ли беше да е истина? Амбра се взираше в снимките. Беше скептично настроена, но изглеждаха истински, тя познаваше повечето места от фона.
— Как така никой не е писал за това?
— Бяхме дискретни. И хората тук горе не клюкарстват. Мнозина печелеха много пари от този род посетители.
Не беше чак толкова необичайно. Когато Ингрид Бергман се върнала в Швеция, родното й село я пазело като писано яйце. Грижите за кронпринцесата и принц Даниел Вестлинг в неговото родно място бяха легендарни, нито един човек не ги беше издал на пресата.
— Пък и по наше време нямаше интернет — добави Елса.
Амбра се колебаеше. Тук имаше голяма история, без капка съмнение. Но това би означавало да остане още в Кируна, а тя искаше да се махне колкото може по-скоро. Можеше да си затвори очите и да се прибере у дома. Никой нямаше да разбере.
Само че беше твърде добро. Отговаряше на всички изисквания. Необичаен секс, тайни мрежи и истински знаменитости — пълна програма. Мозъкът й вече обмисляше заглавия и встъпления. Снимков материал и различни гледни точки.
— Елса, съгласна ли сте да се обадя на шефа си да разкажа затова?
— Не знам…
— Не сте обвързана по никакъв начин, но много бих искала да науча повече.
— Да, предполагам. — Елса кимна, колебливо, но на Амбра не й трябваше нищо повече.
— Може ли да отида в кухнята да се обадя?
— Да, аз ще извадя другите албуми и ще ги поизбърша от праха. Продължихме и през седемдесетте, има още снимки, ако искате да ги видите.
Амбра извади телефона, набра номера на Грейс, излезе от стаята и зачака нетърпеливо. Щом Грейс вдигна, на мига започна:
— Помниш ли Елса от Кируна?
— Какво? А, да — отговори Грейс разсеяно.
Амбра знаеше, че в същото време мисли за още сто неща.
— Историята се оказа съвсем друга. Слушай внимателно.
Разказа накратко и завърши екзалтирано:
— Това е като норландско порно на екстази.
— Снимки? Имаш ли снимки?
Амбра се усмихна на вълнението в гласа на шефката си, знаеше си, че тази работа ще й се хареса.
— Цял куп.
— Трябва да са само наши, погрижи се. Купи ги. Говорила ли е с някой друг? Местния вестник?