— Никой.
— Погрижи се така и да си остане. Говори с нея. Мамка му, утре е Бъдни вечер! Тя дали ще може? Ти държиш ли да се прибираш?
— Ще говоря с нея. Ще остана тук колкото се наложи.
— Какъв ще е ъгълът? — попита Грейс.
— „Афтонбладет“ разкрива: тайното секс гнездо в Кируна.
Грейс замълча за момент.
— Или пък „Снимките разкриват: тайни оргии“. Гледай да я убедиш. И ни трябват видеоклипове. Можете ли да я снимате? Тарек сигурно има камера. Ако не, ще ви изпратим.
И двете замълчаха.
— Добра работа — каза Грейс и Амбра усети, че наистина е доволна.
Искаше й се да не беше толкова важно за нея да радва Грейс. Приключи разговора с шефката си, изпрати бърз есемес на Тарек и се върна при Елса.
9
Том остави втората си бира на тезгяха. Барът на хотел „Скандик Ферум“ беше, общо взето, пуст и в това нямаше нищо странно. Беше Бъдни вечер, валеше сняг на парцали и всички нормални хора си бяха у дома при семействата, гледаха телевизия, ядяха предколедна вечеря, разменяха подаръци. Беше решил, че от това се нуждае. Да излезе, да изпие една бира в бара, все едно е най-обикновен ден. Тъй като беше работил почти всяка Коледа през зрелите си години, не очакваше да се чувства по по-особен начин. Беше си най-обикновена вечер. Сега обаче се чудеше възможно ли е да съществува по-жалко усещане от това да седи сам в почти празен хотелски бар в три часа на Бъдни вечер.
От време на време барманът го поглеждаше въпросително, иначе си зяпаше безизразно телевизора в ъгъла.
Том плъзна поглед из помещението и по масите. Мотиви на тапетите бяха най-различни хищни животни, на бара бяха наредени препарирани яребици, а над масите висяха полилеи, направени от рога на северен елен.
И тя беше тук. Седеше на една маса. Онази жена. Тракаше без спиране на компютъра. На моменти си записваше нещо в бележника. Пред нея беше оставена чаша за кафе, която барманът от време на време отиваше да допълни.
Том си пиеше бирата. След малко погледът му се върна към нея. Изглеждаше дълбоко потънала в работата си, затова я погледа още малко. Беше омотала шал около врата си, нахлупила плетена шапка и облякла вълнен пуловер. От време на време си почесваше челото, променяше си позата, сбърчваше нос. У нея непрекъснато имаше нещо напрегнато. Припрени движения и непрестанно променящо се изражение на лицето. Понякога промърморваше нещо и поклащаше глава, все едно водеше разпален спор, макар да беше сама на масата. И пак се нахвърляше върху клавиатурата. Той я разглеждаше вече четирийсет и пет минути и тя не беше вдигнала очи нито веднъж.
— Яла ли е? — попита Том бармана.
— Какво?
Том кимна към жената:
— Кога изобщо яде нещо?
— Нямам представа — сви рамене барманът и се обърна.
В четири и половина жената престана да пише и взе да щрака на телефона. Том поръча още една бира, започна вътрешен спор.
— Как е? — подвикна накрая.
Тя го погледна, изглеждаше изненадана, сякаш едва сега забеляза къде се намира.
— На мен ли говорите? — извика в отговор.
— Тук сме само вие и аз. Работите ли?
Тя погледна компютъра си, после него.
— Защо питате?
Добър въпрос. Том вдигна халбата си към нея.
— Весела Коледа!
Тя взе чашата кафе, леко я надигна и отвърна с ироничен тон:
— Весела Коледа!
После остави чашата, без да отпие, и му хвърли извинителен поглед.
— Кафето ми е свършило — подвикна обяснително.
Том отвори уста, но цялото това викане взе да му се струва идиотско. Стана от бар стола и тръгна бавно към нея. Тя следеше приближаването му с присвити очи. Подръпваше ръкавите на пуловера си и хапеше устни, не окуражително, а бдително.
— Преча ли? — попита Том и посочи лаптопа и всички други предмети, разпилени около нея.
Тя сви рамене.
Той се престори, че не забелязва враждебността й.
— Журналистка ли сте?
— Да.
— За какво пишете?
— Довършвам една статия за сексистките надписи по фланелките на мъжете в Кируна — отвърна, без да й мигне окото.
Аха! Той се ухили криво.
— В три части ли ще е?
— Минимум.
Но тя сякаш се поотпусна леко. Напрегнатите линии около устата омекнаха, отърси рамене.
— Ами беше… странно. Разбирам ви. Но не беше моя — обясни Том.
Тя го изгледа скептично.
— „Не беше моя“ точно като „Не съм спал с онази жена“?
— „Не беше моя“ като нечия чужда и сега е на боклука — отвърна й твърдо.
Той самият се беше подразнил, когато най-после забеляза надписа. Вдигна ръка все едно дава клетва:
— Стопроцентова истина. В хотела ли сте отседнала?