Сега обаче…
Той седна. Усети, че трепери. Но не по лош начин.
Джина седна срещу него. Взе салфетката си и я разгъна на коленете.
Питър си пое дъх със свистене. Очи в очи с Даге се беше чувствал леденостуден, но сега трябваше някак да даде излаз на чувствата. Опря длани на масата.
Джина го гледаше. Дълги мигли, черни очи.
– Благодаря ти! – промълви тя.
– Съжалявам, че не го прекъснах по-рано.
Тя вдигна рамене.
– Даг е лайно. И преди ме е тормозил.
– Обещай да ми кажеш, ако го направи пак.
Тя си отчупи парче хляб, отряза си бри, сложи парченцето върху хляба и го лапна. Дъвчеше и го гледаше, без да мига.
– Обещавам – рече накрая.
38
След една нощ в евтин хотел в Париж, където спа като заклана, Изабел пое към летище Шарл дьо Гол. Качи се на самолета, просна се на седалката до прозореца и гледа навън, докато се засилваха. След като излетяха, тя затвори очи и се опита да изпразни мозъка си. Все пак щеше да е приятно да се прибере у дома. Преди да напусне хотела сутринта, се чу с Лейла, която потвърди, че ситуацията в детската болница се е успокоила. Сраженията приключили и всичко се върнало към нормалния си ход. Пациентите били извън опасност и както персоналът, така и местното население започнали да се завръщат.
За миг Изабел се поколеба дали да не помоли да я върнат обратно, тъй като не ù беше приятно, че замина така внезапно. Ала дори не бе смогнала да отвори уста, преди Лейла да я отреже:
– Не си го и помисляй. Прибираш се вкъщи.
Самолетът кацна на Арланда точно в пет следобед и тя взе чантата си, мина паспортния контрол и излезе през една от вратите към залата за пристигащи за по-малко от двайсет минути. Беше пълно с посрещачи – роднини, деца и тук-там по някой шофьор, който се оглеждаше за пътници от Париж, Лондон, Ню Йорк и Пакистан. Изабел заседна зад едно семейство с огромни чанти и куфари, опита да се промъкне покрай тях и се поколеба дали да хване „Арланда Експрес“, или за кратко да забрави и икономиите, и околната среда и да хване такси. В този момент чу добре познат глас:
– Изабел!
Затърси с очи. Възможно ли е? И тогава го видя. Сякаш в осветената с луминесцентни лампи сива зала изведнъж включиха прожектор. Висок и рус, със слънчеви очила в косата и тънко кожено яке. Тя усети как цъфва в усмивка, която сякаш никога нямаше да свърши.
Той си проправи път до нея и след това тя се озова в прегръдките му, не искаше да я пуска, скри лице в пуловера му, вдиша аромата на слънце и кожа, и прах за пране.
– Какво правиш тук?
В целия ù живот никой никога не я беше посрещал на летището.
– Що за въпрос? – възмути се той и отметна косата от лицето ù.
Целуни ме.
– Изабел – промълви той и тя го прегърна през врата и го придърпа към себе си и после се целуваха диво.
Той я притисна към себе си толкова силно, че ù секна дъхът.
Тя докосна с ръка гърдите му, почувства топлата му кожа, поглади с палец мястото, където знаеше, че се крие златната халка, и го погледна в очите. Желая те.
Той мигна, сякаш чу думите ù.
– Повикал съм кола – каза прегракнало и очите му хвърляха мълнии.
Взе чантата ù с едната ръка и я прегърна с другата.
– Ела, преди да сме направили скандална сцена насред Арланда.
– Ще дойдеш ли у нас?
– Боже, да!
Изабел го покани в апартамента си. Личеше си, че никой не е живял там скоро, но поне беше изчистила, преди да замине.
– Аз… – започна, но той я прекъсна, като хвана лицето ù с две ръце и я целува, докато тя се вкопчи в него.
– Трябва да взема душ – каза тя и кимна към дневната. – Можеш ли да ме почакаш?
– Да ти помогна ли нещо? Гладна ли си?
Тя поклати глава. Искаше единствено секс. Сигурно беше заради всичко преживяно, помисли си тя, докато горещата вода отмиваше прахоляка и умората. Тя се подсуши и си изми зъбите с кратки движения. Искаше ù се да има нещо хубаво, в което да се увие, секси сатенен халат например. Поколеба се, сложи си бельо и тънка жилетка и после излезе от запарената баня.
Александър я чу да излиза и стана да я посрещне. Беше облякла бяла жилетка, толкова тънка, че кожата ù се виждаше през нея, бели бикини и светлорозова фланела. Той си представи червените косъмчета под бикините, светлите зърна под фланелата. Косата ù беше пусната около лицето, влажна по краищата. Беше отслабнала от последната им среща. Трябваше да я нахрани, помисли си той и отиде при нея. Обхвана лицето ù с ръце, приближи го до своето и я целуна с цялата си изкусност, с цялата си нежност и желание, и копнеж, и похот. Целувката премина в ухапване и после пак в целувка. Тя също се целуваше невероятно. Езикът ù намери неговия, галеше и смучеше. Това беше целувка, от която кръвта на Александър се смъкна от главата. Той целуваше шията ù, дишаше тежко върху кожата ù. Изкъпана и чиста, солена от потта, която вече беше започнала да избива. Изабел пак се усука около него. Той обхвана гърдите ù и някой от тях изстена, може би и двамата. Боготвореше тези гърди. Целуваше ги през плата.