– Уау! – въздъхна той и се строполи до нея в леглото.
Дори не бяха изчакали да се пъхнат под завивките, а лежаха отгоре. Той облегна ръка върху челото си.
– Добре ли си? – Едва успяваше да говори.
Изабел кимна, издърпа косата си, беше я притиснал.
Той извърна глава:
– Сигурна ли си?
Тя пак кимна, свали фланелата над гърдите и корема, нагласи бикините си.
– Изабел? Получи се доста грубо, стори ми се, че така ти харесва. Но трябва да ми кажеш, ако съм отишъл твърде далеч.
Обхвана го безпокойство. Дали не беше сбъркал?
Беше страстно, почти агресивно, а сега тя беше необичайно мълчалива.
– Хареса ми. Много.
– Уплаших се да не съм те наранил.
– Не си.
Изабел облегна буза на гърдите му и той я придърпа към себе си.
– Наистина беше хубаво – увери го тя.
Ръката ù се озова върху гърдите му и той я покри със своята. Това физическо привличане… не беше преживявал нищо подобно. Беше му невероятно, безумно хубаво, много повече от който и да било супергорещ секс. Повече от всичко друго. С нея.
Продължи да гали ръката ù, рамото, не можеше да се насити на благоуханната мека жена в обятията си. Целуна косата ù.
Тя мълчеше.
Нещо се беше променило в атмосферата между тях. Погали я по рамото, питаше се дали не си въобразява.
Огледа се из малката спалня. Видя картина в рамка на френски пейзаж с червенокоса жена в профил.
– Кой е това? – попита той.
– Една датска художничка. Казва се Хелене Шерфбйерк.
– Баба ти е била художничка, нали?
– Да. Онази е нейна. – Тя посочи една изящна бяла фигурка. – Това е единственото, което ми е останало от нея.
– Красиво е.
– Израснах при нея.
– Така ли? Не при родителите си?
– Родителите ми бяха женени, но не живееха заедно. Водеха отделни животи. Баба ми се грижеше за мен. Живях с нея, докато почина, когато бях на десет.
– Как беше?
Тя сви рамене.
– Майка ми и баба ми не се разбираха. Бяха много различни. Дядо беше напуснал баба. Мама го боготвореше и смяташе баба за слаба. Но за мен нямаше значение. Баба беше добра и аз я обичах.
– Значи не си била нещастна? Звучи малко самотно.
– Нещастна… е относително понятие. Имах храна на масата, покрив над главата. Но в игрите си представях, че съм бедно недохранено дете и мама ще дойде да се погрижи за мен.
Тя млъкна и Александър я притисна още по-силно към себе си, протегна крак върху нейните, целуна я по челото. Забеляза, че този разговор я натъжава.
– Какво е чувството да си отново у дома?
– Ами посрещането си го биваше. – И тя се усмихна. – Но иначе чувствата са смесени. Бях уплашена, но пък аз винаги съм уплашена.
Погали кожата му, прокара някаква невидима линия първо с показалец, после с палец.
– Дядо ми е умрял в Чад.
– Така ли? – изненада се той. – Как?
Отначало тя не каза нищо, правеше леки кръгови движения с върха на показалеца. Имаше най-красивите ръце, които беше виждал. Дълги тънки пръсти. Едновременно умели и чувствени ръце. Той ги взе и целуна върховете на пръстите, един по един, нежни целувки, сложи дланта ù върху носа и устата си, вдиша уханието.
– Убили го – изрече тя бавно.
Той се вцепени. Нямаше представа. Как може да го е пропуснал?
– Наистина ли?
– Отвлекли го и го убили.
– Боже! Сигурно е било ужасно. Кой го е сторил?
– Било е много отдавна. Преди да се родя. Някаква местна групировка. Оттогава майка ми отказва да ходи там.
„Но не се притеснява да праща дъщеря си“, помисли си той. Дали Изабел го усещаше? Вероятно не.
– Мама успя да докара тялото му у дома. Погребан е в Париж. Поне за това съм благодарна.
Александър се обърна на една страна, облегна глава на ръката си. Тя направи същото, той протегна ръка, не можеше да се въздържи да не поглади с пръст извивките на гърдите ù. Тук имаше по-малко лунички, кожата беше по-светла. Тя потрепери.
– Студено ли ти е? – попита той и се премести по-близо до нея.
– Преди малко попита дали не си бил твърде груб – каза тя бавно.
– Да, съжалявам, не знам какво ме прихвана.
Тя се беше прибрала след ужасяващо пътуване, спомените за сполетялото дядо ù сигурно са я измъчвали, а той ù се нахвърли, облада я почти като животно, точно когато тя сигурно се нуждаеше от нежност и близост.
– Не, нямам това предвид. Точно обратното.
Очите ù бяха огромни на бледото лице, големи и сиви, с най-гъстите мигли, които бе виждал някога. Не приличаше на човек, току-що прекарал две седмици в Африка, изглеждаше като някакъв речен дух, който танцува нощем на лунна светлина.
Тя се поколеба.
– Мисля… не, знам, че се нуждая от нещо повече от обикновен секс, за да стигна докрай. Такава съм. Когато ти беше… не знам, как да кажа… когато беше по-груб с мен. Това страшно ме възбужда.