Выбрать главу

Чудесен план, доколкото можеше да прецени.

 

 

40

С много деяния през живота си Александър не се гордееше. Но никога не беше наранявал жена физически. Това правило винаги е било определящо за него.

Той не беше от мъжете, които нараняват жени.

Не искаше да бъде такъв.

Само най-лошите, най-долните нападаха жени. И той никога не си беше позволявал да ги заплашва. Никога не се беше разгорещявал дотолкова, че да стане агресивен или доминиращ. Никога.

Или?

Вдигна крака върху бюрото в новия си кабинет. Загледа се в голите стени. Проблемът не беше, че не му хареса.

Проблемът беше, че му хареса.

Какво говореше това за него?

Означаваше ли, че е като Питър?

Това беше възможно най-страшното предположение. Че би могла да съществува някаква прилика между него и големия му брат. Питър беше изнасилил жена. Принудил я против волята ù. Причинил ù ужасна злина.

Когато Александър научи това, така побесня, че му идваше да го убие.

А сега беше в подобно настроение. Прави секс с жена. Притисна я в леглото, облада я като животно. Прави най-хубавия секс в живота си.

Наклони стола назад и се загледа в тавана.

Беше толкова… объркващо? Плашещо?

Телефонът иззвъня. Александър отпусна стола на четирите му крака и хвърли поглед на дисплея. Ромео. Мъчеше се да разнищи историята вече три денонощия. Може би беше време да го въведе в ситуацията, поне малко.

– Няма следа от теб в Ню Йорк – започна Ромео. – Къде си?

Александър не му беше разказал за тревогите в Чад, просто беше последвал импулса и се бе метнал на самолета.

– В Стокхолм съм, извинявай, че изчезнах така. Как си?

– Прекарах уикенда със семейството, тъй че леко изтощен.

Ромео беше най-малкият от четирима братя. Родителите му бяха дълбоко религиозни католици, братята – грамадни хетеросексуални пожарникари. Ромео обикновено се връщаше от семейните събирания с измъчено изражение и превит гръб.

– Съжалявам те.

– Да. Знаеше ли, че в ада има специален кръг за содомитите?

– Ако религиозните проявяваха малко повече търпимост, нямаше да им остава толкова време да се бъркат в личния живот на хората.

– Аз мога да плюя семейството си, ти не, капиш?

– Сори. Искам да поговорим за нещо, имаш ли сили?

– Имам малко време, преди сатаната да дойде за душата ми. Казвай.

– Правил ли си извратен секс с някой от партньорите си?

– Определи „извратен“.

– Всичко, което не е обикновен, захаросан секс.

– Нали си наясно, че спя с мъже? При нас няма захаросан.

– Щом казваш.

– За камшици и белезници ли говорим?

– Може би. Да, предполагам.

– Но защо ме питаш? Не си ли правил такъв? Извинявай, че го казвам, но ти си най-похотливият човек, когото съм срещал.

– Кажи го, не се притеснявай.

– Просто се изненадах. Мислех, че си правил всичко.

– Не е имало повод. Може би аз не съм показал готовност. Но повечето жени нямат желание да бъдат пляскани и връзвани по време на секс, както явно си мислиш.

– Щом казваш. Никога не съм спал с жена, тъй че не зная. Е, доколко е обичайно?

– Доста, оказва се.

Той беше постъпил както винаги, когато искаше да разбере нещо. Беше проучил въпроса. През целия уикенд чете – както сериозни статии, така и шеговити, – сърфира в чатстаи, отваря сайтове, преглежда форуми.

– Но какво точно се чудиш? Предполагам, че не задаваш теоретичен въпрос. За твоята Изабел ли говорим? Лекарката?

– Тя не е моята Изабел.

Ромео замълча, изглежда се замисли.

– Това не е в твой стил – рече накрая. – Звучиш различно. Звучиш разтревожен. Но няма логика. Никога не проявяваш несигурност, когато става дума за жени. Какво е станало?

– Тя ми разказа някои неща. Какво харесва. И аз изтрещях.

– Как?

– Правихме секс през уикенда. Груб секс. И после се паникьосах и избягах.

– Избягал си?

– Прибрах се вкъщи.

– Аха. А тя как реагира?

– Оттогава не сме се чували.

– Не разбирам. Нали харесваш тази жена?

– Да.

– Значи може би щеше да е по-добре, ако не беше бягал.

– Звучи логично. По дяволите, не знам как да се оправя с това.

– Щеше да е по-просто, ако беше чист секс?

– Да.

– Но не е?

– Не.

Той харесваше Изабел. Повече от харесваше. Имаше чувства към нея. В просторния му апартамент беше хладно, но той изведнъж се изпоти.

– Вие, хетеросексуалните, всичко усложнявате. – Гласът на Ромео звучеше развеселен, да не кажем злобен.

– Не съм съвсем сигурен, че усложняването на нещата е запазена марка на хетеросексуалните.