– Може би, но слушай, Алесандро, чаках десет години да стигнеш до този момент. Нетърпим си, когато говориш за любовните тревоги на хората, все едно са някаква по-низша форма на забавление. Щом харесваш Изабел, сигурен съм, че ще намериш начин да ù дадеш каквото иска. Или си против малко извратености от време на време? Ако е така, може би ще трябва да седна, днес нямам сили за повече изненади.
Искаше му се да вярва на Ромео. Че няма нищо странно. И все пак…
– Но да нараняваш една жена…
– Да, вярно, че е малко сложно от емоционална гледна точка. Но против волята ù ли ще го правиш?
– Да не си луд? Никога!
– Точно това имам предвид. Говорим за нещо, което тя иска. Трябва ти да си го изясниш.
Ако Александър трябваше да бъде искрен със самия себе си, една тъмна негова страна се възбуждаше при мисълта за подчинена Изабел, която го оставя да прави с нея каквото пожелае. Само че… ами ако той сбъркаше? Ако стигнеше твърде далеч и я наранеше? Ами ако изгубеше контрол? Страхът беше вцепеняващ.
– Не знам дали ще мога.
– Можеш да разчиташ на интуицията си. И на твоя… как да го наречем… обширен опит с жените. Алекс, ти си един от най-готините мъже, които познавам, нали си наясно?
Александър се изсмя.
– Да бе, вярно!
– Не, не го обръщай на шега. Срещал съм много лоши хора. Ти не си от тях. Ако има човек, на когото бих доверил живота си, това си ти.
Той не беше убеден, че иска който и да било да му доверява живота си.
– Но, слушай…
– Какво?
– С мен не може да си извратен. С мен трябва да си нежен.
– Да ти го начукам!
Следобед Александър най-после взе решение. Докато стискаше чаша кафе с едната ръка, с другата изпрати есемес на Изабел.
Здравей, извинявай, че изчезнах. Искам да се чуем. Заета ли си?
Той зачака.
И чака.
Това не беше най-силната му страна.
Потропваше нервно с пръсти. Прати още един есемес.
Добре ли си?
Два есемеса един след друг бяха окей. Повече щяха да изглеждат жалко.
Или не? В целия си живот не се беше замислял по такива въпроси. Обикновено се обаждаше и или получаваше отговор, или не. Обикновено получаваше отговора, който искаше. Понякога не. После продължаваше напред. Без да се замисля.
Но сега.
Той чакаше.
И чакаше.
По дяволите!
Изостави Изабел, след като тя сподели с него най-мрачната си тайна. Легна с нея, след като тя се прибра от война. Не ù каза нищо, просто си тръгна, като че ли тя е някакъв ненужен парцал.
Сигурно е бясна. С пълно право. Той беше такъв задник, такъв…
Телефонът изписука.
Есемес от нея. Той затаи дъх. Прочете го.
Всички жизнени показатели са в нормата. При теб?
Той издиша, дълга, облекчена въздишка. Щом му пишеше, може би не го мразеше. Нищо че използваше медицински език. Той отговори бързо:
Иска ми се да се видим.
Боже, как копнееше за нея!
Отговорът се бавеше.
И бавеше.
Той крачеше нервно из апартамента. Точно щеше да загърби всякакво достойнство и да ù се обади, когато отговорът най-после се получи.
И на мен ми се иска.
Никога не се беше изпотявал в очакване на есемес. После трябваше да вземе душ. Попита:
Довечера?
Този път отговорът дойде веднага.
За съжаление не. Ще излизам.
Какво, по дяволите… Той искаше да я види веднага. И не искаше тя да излиза. С кого щеше да излиза? За какво беше чакал толкова? Но макар цялата тази ревност да беше ново преживяване за него, Александър не беше толкова глупав да не схване, че ни най-малко не го засяга с кого и къде ще излиза Изабел. Писа ù:
Окей, да се чуем утре?
Прати му вдигнат палец. Нищо повече. Но може би картинка с палец беше повече, отколкото той заслужаваше.
Погледна дисплея. Препрочете всичките им есемеси. Надяваше се да бъде по-адекватен, ако тя се обадеше пак. Когато телефонът бипна, звукът мина през него като електрически ток, но се оказа просто снимка от Аса – двамата с Майкъл бяха на меден месец на остров Мавриций и изглеждаха отблъскващо щастливи. Той захвърли телефона и отвори компютъра. Известно време потъна в работа, прегледа няколко бизнес плана, изпратени му от счетоводителя в Ню Йорк, върна му мейл с мнението си и после мина към по-мрачните страници в интернет. За човек, който се интересува от извратености, интернет е рог на изобилието.
В десет часа телефонът бипна отново. Дочете статията „Десет съвета за начинаещи как да връзвате партньора си“, преди да погледне дисплея.
Ние сме в „Бийфитър Ин“. Йотгатсбакен. Можеш ли да дойдеш?