Той седна. Погледна брадатите мъже. Бяха нахакани и арогантни, но ако някой в целия свят имаше право да се смята за голяма работа, това бяха Лекари без граници.
– Следващите бири са от мен – каза той. – Разкажете за още легендарни подвизи, които сте извършили.
41
Изабел беше сигурна, че нещо се е случило на бара, тъй като Себастиен изглеждаше като ударен с юмрук в слънчевия сплит, а Александър седеше на стола си с невинен вид. Но Александър никога не беше невинен. Себастиен тръгна от бара към масата с яростна стъпка и тя знаеше, че каквото и да е станало между тях, сега ще се изостри.
Беше изпаднала в паника, когато Себастиен се появи, и без да се замисли, прати съобщение на Александър. Сега обаче чувството беше неочаквано приятно, сякаш Себастиен наистина беше толкова незначителен в живота ù, колкото ù се искаше. Подъл и манипулативен – несъмнено. Но абсолютно незначителен.
Така беше потънала в размисъл, че пропусна какво си казват двамата мъже. Чу кратки фрази и после видя как Себастиен слага тежката си ръка върху рамото на Александър.
Опа, това вече беше грешка!
Александър се беше стегнал на стола и тя сякаш гледаше златиста пантера да се подготвя за скок. Себастиен изрече нещо с гневен, но тих глас и Александър скочи на крака. Стана толкова бързо, че ако беше мигнала, щеше да го пропусне. Юмрукът на Александър се стрелна и Себастиен се олюля назад, пресилено драматично, доколкото можеше да прецени тя. Френски фрази, които не бе чувала твърде често, се изсипаха от устата на Себастиен. Александър обаче му обърна гръб и ù се ухили широко, сякаш очакваше похвала. Тя не би трябвало да се радва, че той се бие, но трябваше да му се признае, че цапардосваше само хора, които са си го заслужили.
– Изабел, аз… – започна Александър, но в този момент до него се появи наистина огромен охранител и го хвана за врата с гигантската си ръка.
– Вън! – изрева той.
Александър вдигна очи към тавана.
– Извинете – промърмори, но не изглеждаше особено разкаян.
Всъщност като че ли си свирукаше. Тя едва се сдържа да не избухне в смях, когато разпозна мелодията – Марсилезата, френския химн.
– Това беше интересно – изрече Свен бавно, докато извеждаха Александър навън.
– Как си, Себастиен? – попита Кристиан, докато вдигаше стола, който беше паднал при изправянето на Александър.
– Този е психопат – изсъска Себастиен.
Заглади си косата и си разтърка челюстта.
Изабел отмести поглед от тях. Изправи се бавно. И после направи нещо, което никога не бе правила. Нещо, което беше виждала единствено по филмите и обикновено дори не би ù хрумнало. Взе пълната си догоре халба бира, събра кураж и я изля върху главата на Себастиен.
– Va te faire voir, s’il te plaı^t – каза тя и отметна косата от лицето си. Напълно игнорира плюещия и фучащ Себастиен. – Лека нощ! – рече на другите, които я зяпаха със зейнали усти, и после си тръгна от ресторанта.
Вдиша хладния вечерен въздух.
– Ей, бейби – чу гласа му и когато се обърна, видя Александър, облегнат на стената с ръце в джобовете на панталоните и загледан в нея. – И теб ли те изритаха?
– Не, но беше неминуемо, бих казала – усмихна се тя.
– Какво му каза?
– Ако обичаш, върви на майната си.
Александър избухна в смях.
Тя се ухили. Здравата се беше наквасила. Това я караше да губи преценка, но точно сега чувството ù харесваше. Несъмнено на сутринта щеше да съжалява, но самата идея на напиването е да не ти пука за утрешния ден. Отвори чантата си, извади гланц за устни и си оправи грима.
– Сега какво ти се прави? – попита той, докато очите му едва се откъсваха от устните ù.
– Не знам. Планът ми за тази вечер беше да легна с тях. Но сега ще трябва да го ревизирам.
– Ясно. С всичките или само с някои?
– С всички. Без Свен, разбира се, той е женен. Кристиан също, като се замисля. А с Йойстайн вече съм спала.
Александър развеселено вдигна вежди.
– Не беше скоро – поясни тя.
– Трябва да кажа, че това ме радва.
– Не беше най-добрият план, признавам.
Двамата бавно закрачиха към „Слусен“.
Тя се закиска. Той я хвана за ръка, докато пресичаха улицата, и повече не я пусна.
– Йойстайн си пада по секса с перце.
Той я стисна по-силно.
– Секс с перце?
– Ами… знаеш. Лежите прегърнати и се галите един друг с перце в продължение на часове, за да се сближите.
Александър поклати глава и очите му заблестяха от сдържан смях. Излизаха му красиви бръчици около очите, когато се смееше. Така малко повече приличаше на жив човек и по-малко на идеална гръцка статуя.