– По едно време заспах. Скоро след това скъса с мен.
– Разбираемо е до известна степен. Ами Себастиен? Какво планираше за него?
Гласът му беше нехаен, но тя знаеше, че въпросът е важен, не на последно място за нея самата.
– Не искам да имам нищо общо с него. По никакъв начин.
– Затова ли ми прати съобщение?
– Знаех, че ще дойдеш.
– Откъде?
Изабел спря.
– Тъй като точно преди да тръгна от вкъщи научих, че болницата на „Медпакс“ в Чад се е сдобила с чисто нов кислороден апарат. На мъж, който намира, купува и успява да достави кислороден апарат в детска болница в Чад, май може да се разчита.
– Понякога мога да бъда и добър – съгласи се той.
– Да, можеш.
Той я придърпа към себе си.
– Но мога да бъда и лош. Извинявай, че те оставих. Събраха ми се много неща за мислене. Тъпо обяснение, но искам да те помоля за извинение.
– Съжалих, че изобщо ти казах. Липсваше ми тези дни.
– Не толкова, колкото ти на мен.
Той докосна бузата ù и я целуна. Тя се наведе към него и вдиша уханието му.
– Бих се съгласила дори на секс с перце, стига да е с теб – промърмори тя.
Той се разтресе от смях.
– Ако го предложа, направо ме застреляй. Да влезем тук?
Стояха пред „Юлене Фреден“ и тя кимна.
Получиха маса и Александър поръча бутилка шампанско, за която Изабел подозираше, че струва колкото едноседмичната ù заплата. Реши да не се тревожи.
– Искам и сирене. От алкохола огладнявам.
– Сирене – съгласи се Александър.
В една мъглива част от мозъка си Изабел съзнаваше, че има неща, които е направила и ще направи тази вечер, за които утре ще съжалява. „Не на последно място, защото пи безкрайно много“, помисли си тя, докато сервитьорът отваряше бутилката и им наливаше във високи чаши. Но още беше днес, а днес беше прекрасно да се кикоти от шампанското, да седи срещу Александър в луксозен ресторант в „Гамла стан“, поне един път да се остави да бъде привлечена в магнитното му поле.
Той хвана ръката ù под масата.
– Мислих много за онова, което ми каза.
– Че съм повредена?
– Повредените хора са ми любими.
– Сега разбирам защо с Лейла се разбирате толкова добре. И тя си пада по повредени.
Той погали ръката ù, прокара палец по линиите на дланта ù, вдигна я към устата си, целуна я.
– Онова, което направихме… Искам още един шанс с теб. Мога ли да го получа?
Тя мигна.
– Добре – склони и се запита дали това ще е от нещата, за които ще съжалява утре: че току-що се съгласи отново да прави секс с Александър.
Доста по-късно двамата тръгнаха пеш в нощта. Прекосиха целия „Гамла стан“, минаха през центъра и накрая стигнаха „Васагатан“. Спираха на всеки десет метра и се целуваха като тийнейджъри, които си нямат друга работа.
– Ще се качиш ли? – попита тя пред входа.
За нейна изненада той поклати глава:
– Ще ти се обадя утре. И вдругиден ще се видим.
– Не – възрази тя недоволно. – Искам да се видим утре.
– Ммм… Разбирам, че сега се чувстваш така. Ако мога да попитам, как ти понася алкохолът?
– Доста зле – призна тя.
– Подозирах го. Така ме привличаш, че този път искам да го направя както трябва. Пих. Ти също, много.
– Не съм сигурна, че харесвам благородната ти страна.
– И аз не съм сигурен, че я харесвам.
– Значи утре ще се чуем?
– Задължително. Ще ти се обадя – той погледна часовника – след десет часа.
– И после ще се видим?
Той се наведе, облегна ръка на стената над главата ù, извиси се над нея, хвана я с другата ръка през кръста и я целуна. Тя го целува, докато той застена.
– После, Изабел, двамата ще излезем на пазар. Ако ще го правим, да бъде както трябва. Сега се прибирай, преди да съм забравил, че съм благороден.
42
– Татко иска да се запознае с теб – каза Джина и прехапа вътрешната страна на бузата си.
Така се безпокоеше как ще реагира Питър, че не продума цяла вечност. Сега обаче почти бяха стигнали и тя най-накрая събра смелост да изрече трудните думи. Дълго време успяваше да отбегне всякакви въпроси у дома, но вече нямаше как. Не вършеше нищо нередно. Беше голяма жена. Но дали един швед можеше да разбере колко важно е за нея мнението на баща ù? Шведите имат толкова различни нрави, идентифицират се преди всичко като личности. Да, в много отношения тя беше истинска шведка. Но не във всички. Семейството бе най-важно и индивидът винаги беше подчинен на него.
– Сигурно се чуди какъв е този мъж, който кара дъщеря му у дома – кимна Питър.