– Тази поза ти отива.
Показалецът му се плъзна по долната ù устна. С палец на брадичката ù той притисна устата ù да се отвори.
Съблече се и застана гол пред нея. Хвана се с едната ръка, приближи се към нея и тя разтвори устни, пое го в уста, усети соления вкус, преди той да започне да се движи бавно. Винаги беше харесвала оралния секс. Това беше интимен акт и може би допадаше на онази ù страна, помисли си тя и затвори очи. Александър отметна косата ù, отдръпна се, възпря движенията ù. Тя го погледна въпросително.
– Искам да ме гледаш, докато го лапаш.
– Но… – възрази тя.
Достатъчно трудно беше с вързани зад гърба ръце. Освен това щеше да наруши концентрацията ù.
Той събра косата ù с една ръка и отметна главата ù назад, не грубо, но сякаш за да ù напомни каква е нейната роля в тази игра. Тя кимна. Отначало беше нелепо трудно. Никога не беше разбирала смисъла да се гледате дълбоко в очите, докато го правите. След малко обаче като че ли се синхронизираха, сякаш комуникираха изцяло без думи. Той я насочваше с ръката в косата ù, понякога твърдо и решително, понякога забавяше такта, нареждаше ù да използва устните, да го целува.
– Сега се изправи – каза той меко, хвана я за лакътя и ù помогна да се надигне.
Внимателно развърза колана, хвана ръцете ù, целуна върховете на пръстите, един по един.
– Легни на леглото – нареди ù. – По корем. С ръце на рамката.
Тя се покатери в леглото.
– Почакай. Стой така, искам да те гледам.
Тя послушно остана на колене и лакти, докато той обикаляше леглото. Чу го как вади предметите, но не посмя да погледне.
– Сега можеш да легнеш.
Тя се отпусна. Чаршафът беше прохладен и миришеше на чисто. Протегна ръце и легна неподвижно, докато той вадеше белите кожени белезници. Върза ръцете ù за рамката на железния креват.
– Удобно ли лежиш? – попита, докато тя слушаше как се движи из стаята.
– Да.
– Ще те тупна десет пъти с палката. Ще издържиш ли десет?
Тя мигна с лице в чаршафа. „Откъде да знам, по дяволите?“
– Изабел?
– Да – отвърна тя.
След това усети ръцете му по тялото си, той я галеше по гърба, по бедрата и после ù смъкна бикините с бързо опитно движение. Ръката му влезе между краката ù и тя изстена. Сякаш нещо се случи в главата ù, когато той пое цялата власт по този начин.
– Сега съм зад теб – каза той.
Тя затвори очи. Но не се страхуваше. Е, може би малко. Беше се уплашила със Себастиен, но тогава страхът беше ужасяващ. Сега страхът беше приятен. Страх, върху който знаеше, че има контрол, стига да пожелае.
– Готова ли си?
Той поглади гърба ù с камшика.
Прозвуча толкова спокойно и делнично, че Изабел всъщност не беше съвсем готова, когато се случи. Ударът я улучи точно над бедрото. Не знаеше какво беше очаквала. Може би, че той ще бъде внимателен, ще си поиграе малко с камшика, но ще бъде предпазлив. Ударът обаче беше силен и изплющя и тя си пое дъх от болка, и после дойде вторият удар и раздразни кожата ù здравата. Mon Dieu!
– Дишай, Изабел – нареди той.
Тя дълбоко си пое дъх. Издиша. Следващият удар беше още по-силен и тя дръпна кожените белезници.
Пляс!
Този беше малко по-лек и тя издиша разтреперана. Може би най-лошото беше минало.
Пляс! Тя извика.
Той спря неподвижно зад нея и тя предположи, че чака да го помоли да спре. Но тя не искаше да спира, затова стисна зъби. Задиша. Следващият удар отново беше по-силен. Все още болеше страшно, но сега започна да се прокрадва и ново усещане, разпространи се топлина, не само по бедрата, но и нагоре, и надолу, и по корема. Тя се извиваше в леглото, притискаше се в чаршафа, искаше да се търка, искаше да свърши, не можеше да мисли.
– Не – каза той със заповеден глас. – Лежи мирно.
Тя изстена в протест, но се подчини. Чакаше.
Той я удари още три пъти, и от тях заболя, но сега болката определено беше преминала в удоволствие.
Тя започна да трепери.
Пляс!
Не можеше да лежи мирно. Имаше чувството, че ще се разпадне, ще се разтвори. Изпъна ръце и пое последния удар. Беше груб, много по-груб от предишните, но тя можеше да го поеме, можеше да превърне болката в нещо, което не би могла да опише с думи. За това беше фантазирала, точно за това… И после Александър се оказа при нея. Прокара ръка между нея и леглото и тя свърши толкова бързо, че едва успя да го почувства, само се търкаше в ръката му. Пъшкаше с лице в матрака, не можеше да говори, не можеше да мисли. Той легна върху нея, силните му ръце от двете ù страни поеха тежестта на тялото му, разтвори краката ù и влезе в нея с груби, почти брутални тласъци, както тя лежеше по корем, все така вързана за леглото му.