– Сто процента. Но ми харесва, че си толкова мил.
– Не съм кой знае колко мил.
– С мен си.
– Току-що те вързах и шибах с камшик.
– Е, да. И се надявам, че искаш да го повториш някой път.
Тя се облегна на лакът, погали го по челото, поглади веждата му с кутре.
– Знаеш ли, че не съществува обективна болка? Че винаги е субективна?
– Знаеш невероятни неща.
Придърпа пръста ù и целуна върха му. Дали някоя жена някога е била толкова приятна на вкус и на мирис?
– А за теб как беше? – попита тя. – Каза, че е сложно.
– Има толкова много неща, които не би трябвало да изпитваш, не би трябвало да искаш да харесаш. Това, което направихме, ми хареса ужасно много. Беше почти плашещо да го установя.
Но му беше харесало. Мрачна и примитивна негова страна, която никога преди не беше проучвал.
– И при мен е същото – кимна Изабел и вдигна дългите си червени вежди. – Не знам колко пъти съм чувала и чела, че е нередно, че е отклонение, извратеност, причинена от травма в детството. Накрая започваш да го вярваш. Че си лош.
– Значи в сравнение с педофилите, убийците и изнасилвачите ти си лоша, така ли излиза?
– Може би не, когато поставяш нещата по този начин. Но от жените се изисква да харесват определени неща и да се държат на разстояние от други. Трудно е да се намираш извън този модел. Чувстваш се толкова уязвим, когато се отклониш от него. И посрамен.
– Срамуваш ли се от онова, което направихме?
– Не. Взех решение да откажа да се срамувам. Това не засяга никого, освен нас. – Тя замълча. – Слушай…
– Да?
– Ще може ли да получа нещо за ядене, преди да съм припаднала, как мислиш?
Александър кимна, открадна си още една целувка, взе бърз душ, навлече си дрехи и остави Изабел в банята, докато той се задейства из кухнята.
– Има хавлии, оставил съм ти и халат – провикна се той, докато вадеше тенджери и тигани.
Когато Изабел влезе в кухнята, косата ù беше влажна. Върза на голяма панделка колана на мъжкия копринен халат, който той ù беше дал. Беше висока жена, но въпреки това се губеше в него. Александър обели един морков и ù го подаде.
– За да не умреш от глад.
– Това е като филмово клише – усмихна се тя доволно, докато гризеше моркова и разглеждаше кухнята. Облегна се на плота. – Хубаво момче готви леко небрежно в суперстилна кухня.
– А дали накрая хубавото момиче се оказва напляскано върху кухненския плот?
– Твърде рядко, мен ако питаш.
Той се засмя. Обичаше тази ù закачлива страна. Такава беше Изабел Сьоренсен, когато се чувстваше в безопасност. Засмяна и леко цапната в устата. И страшно секси.
Остави тигана и отиде при нея, хвана я за врата и я целува, докато тя застена и усука крака около него. Прокара ръка по бедрото ù. Тя не тренираше редовно и той обичаше мекотата ù.
– Знаеш ли, че имаш най-нежната кожа на света? – промълви Александър, притиснал уста в шията ù.
Той си представи как я обръща, обляга я по корем на плота, отмята коприната и се плъзва в топлотата под халата. Вече чуваше стенанията ù, докато я изпълва, когато някакъв звук откъм печката го накара да се обърне. Водата за спагетите кипеше.
– Първо яденето – каза той.
Изми чери домати в гевгира, извади кутийка светложълта моцарела, пресен босилек, чесън и мед.
– Мирише наистина божествено – вдиша тя дълбоко уханията.
Александър сипа в две чинии паста със сос и щедро ги поръси с пармезан, докато Изабел наливаше италианско вино в прости ежедневни чаши. Вдигнаха наздравица и се заеха с пастата.
– Не си се шегувал. Наистина умееш да готвиш. Има ли нещо, в което да не те бива?
Той навиваше спагети около вилицата.
– Не мога да спасявам човешки животи. Не мога да управлявам болница насред пустошта. Не ме мисли за нещо повече от това, което съм, Изабел.
– И в леглото се справяш прилично – подметна тя небрежно.
– В такъв случай трябва да работя по-здраво. Надявах се, че си останала по-доволна, като се има предвид как звучеше.
– Все пак и на двама ни е известно, че съм ненормална, така че може би не съм точният човек, който да прецени. Но смятам, че си феноменален.
– Не си ненормална, нищо подобно.
Той ù наля още вино.
– Ако знаеше колко пъти съм чувала, че нещо не ми е наред, понеже не мога да свърша като… – Изабел вдигна пръсти във въздуха като кавички – нормалните жени.
– Нали си лекарка, би трябвало да си учила анатомия. Не ти ли е хрумвало, че жените може да са различни отвътре? Не ти имаш проблем, просто си била с идиоти. Несигурни мъже. Извади късмет, че ме срещна, та всичко да си дойде на мястото.
– И все пак ми се струва странно, че ми харесва така – каза тя, докато отпиваше от виното. – Че е толкова възбуждащо да съм в подчинена позиция.