– Изпускаш основното.
– Което е?
– Че харесвам странността ти. Да му се не види, не съм правил по-страхотен секс в целия си живот.
– Нито пък аз.
Тя изпъна крака, дълги крака, светла кожа, лунички, перфектни ходила. Той щеше да върже тези крака широко разтворени, обеща си го. Да я оближе.
– Откъде се научи да правиш такава паста? – попита тя.
– Все пак най-добрият ми приятел е италиански готвач. Рецептата е негова.
– Предполагам, не съм първата жена, която си съблазнил с храна – засмя се тя.
Той не отговори, не му се мислеше колко е права.
– Кога се връщаш в Ню Йорк? – попита тя и пак се наведе над чинията. – Нали там живееш всъщност?
– Не знам. Истинският ми дом е там, както и повечето ми приятели. – Той поклати глава. – Трябва да помисля малко.
Александър въртеше чашата си, искаше да обясни, че никога, никога дори не му е минавало през ума да се установи мирно и тихо някъде, с някого, и че всичко ставаше толкова бързо, че той не знаеше какво да чувства.
– Алекс, няма страшно. – Гласът на Изабел беше спокоен.
Не долови никакво разочарование в очите ù – и от това би трябвало да изпита облекчение. Можеха, разбира се, да правят необикновено разтърсващ секс, без веднага да заговорят за бъдещето, както тя току-що посочи.
Той се изправи рязко.
– Искаш ли още? – попита троснато и погледна почти празната ù чиния.
Тя поклати глава.
– Не, благодаря. Но беше страшно вкусно.
– Благодаря – рече той и се почувства като най-големия идиот на света, понеже развали настроението.
Изабел го погледна несигурно и след това насочи очи към часовника на стената.
– Ау, колко е късно! Може би трябва да се прибирам.
Той остави чиниите в умивалника. Избърса си ръцете и се върна при нея. Клекна в краката ù и сложи ръце на коленете ù.
– Извинявай, че се държа така глупаво. Никак не ме бива в тези работи. И не знам какво искам от бъдещето. Това… движим се бързо и това здравата ме шашна.
– Съгласна съм – кимна тя и погали нежно носа му с показалец.
– Искам да останеш при мен, не се прибирай тази вечер. Моля те.
Тя се наведе и го целуна по устата.
– Имаш право, секси е когато някой коленичи пред теб. С удоволствие ще остана. Не може ли да оставим всякакви планове и просто да видим какво ще стане?
Думите ù бяха като ехо на неща, които самият Александър беше изричал, безброй пъти пред безброй жени. Досега не беше съзнавал колко неловко е чувството, когато си от другата страна в подобен разговор.
Той обаче беше експерт в заравянето на неприятни чувства, затова се усмихна, плъзна ръце по бедрата ù и предложи:
– Да се преместим на дивана?
– Щом баща ти е бил датчанин, а майка ти французойка, как са се срещнали?
Александър гледаше Изабел, която се беше свила на дивана, стиснала винената чаша с две ръце. Той самият пиеше вода и помежду им пак се беше възцарило жизнерадостното настроение. Продължиха да си говорят, да си хвърлят дълги погледи, да се докосват. Желаеше я отново. И отново. И отново. Но нямаше бърза работа, харесваше му и просто да седи и да я гледа, докато тя приказва, да зърва гърдите ù, когато лъскавата коприна се разтваря, да я изпива с поглед, когато отмята косата от лицето си за поне десети път, да следи тънките ù пръсти, докато жестикулира.
– На коктейл в Казабланка. Ходил ли си там?
Той кимна. Беше излизал с арабска телевизионна водеща там. Научи арабски и упражни френския си, освен всичко останало. Не че възнамеряваше да разкаже точно това на Изабел.
– Родителите ти пътуваха ли много? – поинтересува се той, спомни си снимките от различни страни и краища на света с красивата Бланш и начумерения ù съпруг с вид на военен. Коктейли. Приеми в посолства. Премиери. Заети изцяло със себе си.
– От бебе живях с баба си. Тя предложи да остане у дома с мен, за да може мама да се съсредоточи върху изграждането на „Медпакс“ в Париж. Аз живеех в Швеция, мама идваше да ме види, когато можеше. Татко също се вясваше от време на време.
Тя замълча.
Толкова много се криеше между изреченото.
– В такъв случай не е чудно, че ти харесва да доминират над теб – подхвърли той.
Тя изсумтя.
– Какво искаш да кажеш?
– Ами с всички тези невъзможни изисквания, които са ти поставяли… Родители, спасяващи света. Героизъм. Все някак трябва да намериш излаз, иначе ще станеш непоносимо идеална.
– Изобщо не съм идеална – възрази тя.
– Никак. Още не мога да повярвам, че най-хубавият секс в живота ми е бил с извратена идеалистка. Това е срещу всичко, в което вярвам.