– Притеснява ли те?
– Не, очевидно и аз си падам по същото.
Тя леко го перна по ръката.
– Не това, перверзнико! Това, че съм идеалистка.
– Не ме притеснява, просто не го разбирам.
Тя облегна брадичка на дланта си.
– А от теб не е ли имало очаквания? Семейството ти толкова държи на традициите. Как беше, докато растеше?
– Да, само че аз избрах противоположния път – отвърна той. – Посветих целия си живот на това да предизвиквам родителите си.
– Значи и двамата сме направлявани от мнението на родителите си?
– Иска ми се да не беше вярно – каза той, но знаеше, че тя е права.
Може би беше време да порасне и да престане да взема решения според това кое най-силно ще раздразни баща му. Да започне да мисли какво иска той самият от живота.
Тя се усмихна и завъртя чашата в ръце.
– Може би затова обичаш да шибаш жени с камшик – подхвърли подигравателно.
– Не жени. Теб.
Той получи в отговор нова усмивка и почувства, че никога няма да може да надмине това. От тук нататък вечно щеше да се стреми да постигне онова, което имаше с Изабел. И нямаше да успее.
Наблюдаваше я, усещаше блесналия ù поглед. Но тези тревоги бяха в бъдещето, поне засега тя беше негова и той смяташе да открие и задоволи всяка нейна нужда.
Взе чашата от ръката ù и я остави на масичката.
– Легни.
Тя прокара пръст по устните си, той видя как естествената ù гордост се бори с похотта.
Той направи заповеден жест към дивана.
– По гръб.
Похотта спечели, както той знаеше, че ще стане, и Изабел се отпусна.
– Разтвори халата.
Тя се подчини. Той се наведе, поглади с палец червените косъмчета, извивките ù. Тя потрепери.
– Вдигни си ръцете над главата.
Тя пак се подчини. Той хвана единия ù глезен. Харесваше му – да я притиска и подстрекава да отива все по-далеч и по-далеч. Бавно вдигна дългия ù крак. Диванът беше от по-щедрите модели на „Свенскт Тен“ и имаше предостатъчно място. Той хвана с ръце двата крака, наведе се, целува я по целия път догоре, преди да я погледне как лежи толкова изкусително разголена. Тя облиза устни, кожата ù беше топла, дишането учестено. Наведе се и прокара пръсти по нея, започна да я ближе. Тя застена и запъшка. Но той знаеше с интуицията, която беше развил за Изабел, че това не е достатъчно за нея. Затова се изправи, издърпа ръцете ù, възседна я с колене от двете страни на тялото ù, така че ръцете ù се притиснаха и приковаха към него. Той се огледа, вече действаше по интуиция. Искаше му се да я върже, но в дневната имаше само модерни мебели, нищо подходящо. По дяволите, не му беше хрумвало колко сложно може да се окаже!
– Не мърдай – заповяда ù и стана.
Донесе въжето, което бяха купили, червено тънко найлоново въже, и върза краката ù широко разтворени, като първо прехвърли въжето през единия глезен и после за крака на дивана, а след това повтори процедурата и с другия. Накрая пак я възседна. Сега тя дишаше значително по-тежко. Той вдигна малкия камшик, който също беше взел, бял камшик с къса дръжка в единия край и няколко тънки кожени ремъка в другия. Изплющя с него във въздуха. Тя го проследи с поглед и той видя как ù влияят видът му и звукът. Когато коленичи между краката ù и пак започна да я ближе, тя свърши бързо. Той се усмихна при мисълта каква власт има над нея. Обикновеният орален секс не ù носеше кой знае какво, но я вържи и поиграй с камшика и – воалђ! Погледът ù беше празен, когато той, след като сложи поредния презерватив, легна отгоре ù, повдигна я с една ръка под гърба и влезе в нея. Краката ù още бяха вързани широко разтворени и това беше секси, поне за малко. Обаче не се оказа толкова лесно, колкото бе очаквал, да се люби с жена в тази поза. Така че бързо отвърза краката ù и я отнесе на ръце в кухнята. Там я наведе по корем върху кухненския плот, обхвана с ръце кръста ù и я облада.
– О, Боже! – промълви тя дрезгаво.
Той отново я докара до оргазъм с помощта на палката и камшика и докато тя се извиваше под него, излезе от нея, разкъса презерватива и се изпразни върху кръста и задника ù, маркира я примитивно. Стисна бедрата ù, дишаше тежко, чакаше сърцето му да се успокои, мозъкът му отново да заработи. Тя не казваше нищо и двамата стояха така, докато накрая той взе мека кухненска хартия и внимателно я избърса. Когато приключи, Изабел едва се държеше на крака, затова я вдигна на ръце и тя облегна глава на гърдите му. Усети как миглите ù го гъделичкат.
– Ако ме изпуснеш или се схванеш, ще ме претрепеш – промърмори тя.
Александър се засмя и се отпусна на дивана, все така стискайки я в обятията си. Последните часове се бяха оказали твърде интензивни, сякаш бяха отишли някъде другаде и сега бавно и не много приятно започваха да идват на себе си. Изабел потръпна в ръцете му и Александър знаеше, че тя е минала върха и сега се спуска надолу. Идеята на играта беше да се опияниш от секса и ендорфините, но това означаваше и че после трябва да изтрезнееш, и сега тя се връщаше към земята с пълна скорост. Той вече разпознаваше признаците. Треперенето от студ. Мълчанието. Уязвимостта. Нагласи я по-удобно в обятията си, люшна я леко, притисна я към себе си, заслуша се в дишането ù. Протегна ръка, намери одеяло, с което да я покрие. Погали я нежно по косата, позволи си просто да бъде тук и сега, прегърнал Изабел.