– Казват, че тогава започваш да се чувстваш като лекар, така че наистина чакам с нетърпение. Но чух, че е страшно трудно.
Той се усмихна – знаеше, че тя обича предизвикателствата.
– А ще правиш ли нещо приятно през лятото? – поинтересува се той.
Лятото беше дошло толкова бързо, той не беше планирал никаква почивка и го болеше при мисълта, че двамата може би няма да се видят цяло лято. И че наесен Джина ще бъде заета с новия си вълнуващ живот.
Тя поклати глава.
– Ще си стоя вкъщи. Трябва да поработя и да спестявам, колкото мога. Нали знаеш…
Той знаеше. И макар да беше дълбоко егоистично от негова страна, се зарадва, че тя няма да изчезне напълно от живота му, поне не още.
Купиха си сладолед. Джина избираше дълго и старателно между различните видове, той взе един от другите, по които я видя, че въздиша, и каза прямо:
– Ако не ми позволиш да платя, няма да мога да се погледна в огледалото.
Тя кимна в знак, че този път ще приеме, и след това двамата седнаха на брега. Ядяха сладоледите в мълчание. Питър никога не говореше с пълна уста, а Джина седеше с изправен гръб и поглед, вперен във водата, и той беше доволен, повече от доволен, просто да гледа красивия ù профил.
– Твоят хубав ли беше? – попита тя.
Той ù даде остатъка от зеления сладолед, който беше взел само заради нея. Тя ядеше бавно и с наслада и той се запита колко често си купува сладолед или нещо друго само за себе си.
– Как е брат ти? – попита. – Ще прави ли нещо през лятото?
– Не.
– Мислиш ли, че водата е студена? – смени бързо темата той.
Знаеше, че има хора, за които лятото не означава ваканция и почивка, но досега не беше общувал с някой, който не може да си позволи планове за лятото. Не беше нещо, с което се гордееше.
Малки деца се плискаха в плиткото малко по-нататък, едно куче плуваше с топка в устата, но водата едва ли беше много топла.
– Не знам – отговори тя и си избърса устата със салфетка. – Никога не плувам.
– Дори в училище? – попита той смаяно. – През лятната ваканция?
Той беше прекарвал летата си на яхти из Стокхолмския архипелаг или в Средиземно море. Два пъти беше пътувал до Карибите с приятели, беше прекарвал дълги почивки във вили на архипелага със семейни приятели, негови и на Луиз. Но все пак нали беше безплатно да плуваш в Швеция? Май. Боже, нямаше ни най-малка представа!
– Ходих на уроци по плуване – каза тя спокойно. – Когато пристигнахме тук, не можех да плувам. Татко много държеше да се науча, беше чел, че в Швеция се случва деца да се удавят. Но никога не съм се къпала на открито. В морето и езерата.
Тя сбърчи малкото си носле и попита скептично:
– Изглежда страшно студено. Какви ги вършиш?
– Ще си натопя краката – заяви Питър решително, докато си събуваше обувките и чорапите и ги оставяше до себе си на затоплените от слънцето камъни.
Той си нави крачолите и извървя няколкото крачки до водата. Натопи единия крак. Леденостудена вода. В никакъв случай повече от дванайсет-тринайсет градуса.
– Вие, шведите, с вашата обсебеност от водата… – изсмя се Джина.
– Не искаш ли да пробваш? След известно време става приятно.
– Всички така казват. По мое мнение грешат.
– Ела де! Или си пъзла? – подкачи я той, сигурен, че Джина никога не би позволила някой да мисли, че има нещо, което не смее да извърши.
След известно колебание тя си свали обувките и разкри изящни ходила и лакирани нокти. Винаги беше толкова скромно и прилично облечена, едноцветна пола и блуза или, както този ден, светла рокля и тънки платнени обувки, че лъскавите светлолилави нокти изглеждаха като върха на непристойността. Питър не искаше да я зяпа, но краката ù бяха страшно хубави. Фини и елегантни с малко по-светли пети и най-тънките глезени, които беше виждал.
Сведе очи. Скалата, на която стояха, не беше стръмна, но той все пак ù подаде ръка, когато тя внимателно запристъпва надолу. Полата ù се вдигна от вятъра, тя бързо я оправи и после хвана ръката му. Държеше я здраво, докато тя потапяше единия си крак, и усети вълна от радост да го залива от точката, където ръцете им се срещнаха.
Хватката ù се засили.
– Ох, леденостудено е! – изчурулика тя.
– Ела – посочи той едно заливче с плаж малко по-нататък. – Да отидем там.
Накрая и двамата стояха в бистра вода до глезените. Дребни рибки се шмугваха около краката им и той видя щастливата ù усмивка.
– Свикнах – каза тя след малко. – Или може би загубих усещане в краката.
– Някой ден ще те заведа да се изкъпем в морето – каза той и се надяваше, че така ще стане.
Може би трябваше да покани цялото ù семейство. Можеше да наеме лодка. Да му се не види, можеше да купи лодка и да ги разходи из архипелага.