– Май бих предпочела да се въздържа от подобно преживяване – промърмори тя. – Може ли вече да излезем?
Питър постла сакото си на доста отъпканата трева, примамила весели компании, излезли на пикник. Тя седна близо до него върху сакото и двамата изпънаха крака, за да изсъхнат на слънце. Искаше му се да се престраши пак да я хване за ръка, но нямаше конкретна причина, затова се сдържа.
Тя размърда пръстите на краката си.
– След това е най-приятно – установи тя.
– Вярно е.
Седяха мълчаливо, чакаха слънцето да ги изсуши и затопли.
– Онова, което ми разказа. За Каролина – заговори тя тихо, докато късаше тревичка от земята.
Боже, започва се!
– Да?
– Затова ли постоянно се самонаказваш?
– Аз… – започна той, но спря, понеже нямаше ни най-малка представа какво да каже.
Така ли беше? Самонаказваше ли се? И ако да, да не би да не беше заслужено?
– Съсипах живота ù – промълви той.
Джина го погледна.
– Дали наистина? Целият ù живот ли? Аз съм виждала Каролина. Опознах и теб. От вас двамата не Каролина е тази, която се държи като жив труп.
– Сякаш нямам право да продължа напред.
– Хм. Само защото сякаш е така, не означава, че в действителност е така.
– На колко си години, казваш?
Тя се усмихна.
– Мисля, че трябва да се прибирам, обещах да сготвя вечеря.
Изправиха се, събраха си нещата и тръгнаха обратно към колата.
Вървяха по тесния чакълен път покрай водата и си бъбреха.
– Чакай – каза Джина изведнъж.
Тя спря до едно дърво, облегна се на ствола, вдигна единия си крак, за да извади камъче от подметката си. Без да се замисли, без да го е планирал, Питър протегна ръка към нея. Той нежно погали бузата ù с кокалчетата си. Леко като морски бриз, готов Джина да му се нахвърли, задето си позволява подобни волности, на които няма никакво право. Но тя не го стори. Пусна крака си, изправи се и го погледна. Питър направи крачка към нея, към това благоуханно гордо същество с изправен гръб, което дотолкова заемаше мислите му, че рядко се случваше да не мисли за него, облегна ръка на ствола над главата ù. Тя се озова между него и дървото и гърдите ù почти докосваха неговите, когато той облегна длан на грубия ствол. Питър почака, даде ù достатъчно време да се изплъзне, ако пожелае. Но Джина не помръдваше. Той се наведе към нея бавно и устните му докоснаха нейните, леко, въпросително. Тя затвори очи и остана съвсем неподвижна, облегнала гръб на дървото и вдигнала брадичка. И Питър се престраши. Целуна я отново, този път малко по-дълго. И после пак. Сега целувката продължи дълго.
Целувам Джина.
Той разтвори устни, плъзна върха на езика си по устата ù, предпазливо, въпросително. Тя все още стоеше неподвижно с отпуснати ръце. Той леко задълбочи целувката. От нея се отрони въздишка и той премести ръката си от ствола на дървото върху рамото ù, придърпа я внимателно към себе си, почувства гърдите ù върху своите, устата ù, притисната към неговата. Не можа да се сдържи, издиша, прозвуча като стон, и после тя най-сетне отвърна на целувката му, мек, предпазлив език докосна неговия. Беше нежна целувка, най-деликатната, най-интимната целувка в целия му живот. Сякаш целувката с Джина му позволяваше да започне на чисто.
Когато се отделиха, той я пусна незабавно. Сърцето му биеше бясно сякаш бе тичал нагоре по стръмен склон.
– Извинявай – прошепна.
Тя докосваше с дългите си тънки пръсти устата си, сякаш в опит да разбере какво се е случило току-що.
– Защо ми се извиняваш?
– Не биваше… Знаеш ли на колко години съм? И баща ти…
Все казваше погрешните неща, сам го чуваше. Но от развода насам не беше лягал с жена, а и преди това не му се случваше кой знае колко често. Луиз никога не поемаше инициативата, а той не беше мъж, който се осмелява да има мнение дали ще правят секс, или не. Понасяше липсата на физическа близост като наказание, което е заслужил стократно. И сега не знаеше какво да прави, какво да каже.
– Знам на колко години си – отвърна тя. – Тъй като го изтъкваш всеки път, когато се виждаме. Но аз не съм дете. Целувката беше прекрасна.
Той не смееше да каже нищо повече, страхуваше се с някоя фраза да не изтрие тази усмивка, този поглед. Стисна сакото си в едната ръка, подаде ù другата и когато тя я пое, двамата тръгнаха ръка за ръка покрай блещукащата вода и Питър почувства нещо, което не беше изпитвал от над двайсет години.
Почувства, че дори той има право на малко щастие.