46
Изабел не можеше да се съсредоточи върху работната среща, на която присъстваше. Тъй като пътуването до Чад бе завършило толкова безславно, тя реши, че поне може да поработи малко. Беше записала няколко пациенти за преглед и се надяваше мозъкът ù скоро да заработи с пълна сила. Един от другите лекари говореше за медицинска грижа и отговорност. След това се изправи финансовият съветник и показа цифри в пауърпойнт презентация. После мениджърката пое топката. Приказваше за обществени поръчки и бюджет, и цели. Изабел крадешком огледа другите. Дали ù личеше какъв хаос цари в главата ù? Че присъства само физически и не може да се съсредоточи, колкото и да се опитва?
Тя се насили да гледа с внимание бялата дъска, да слуша дискусията. Но как би било възможно, като единствено виждаше, отново и отново, как лежи в леглото на Александър, в креслото му, върху кухненския му плот, как се подчинява и получава оргазъм след оргазъм? Лекарят в нея можеше да даде разумно обяснение – при болка се освобождават ендорфини и след това те вземат нещата в свои ръце и създават чувство за удоволствие. Но от психологическа гледна точка беше по-трудно. Защо онова, което той правеше с нея, беше толкова хубаво?
Макар че хубаво, разбира се, беше нелепо слаба дума за това преживяване. Беше много, много повече. Сякаш за пръв път бе получила позволение да бъде себе си от сексуална гледна точка. Да бъде с някого, който не я съди. Да се чувства в безопасност и да се осмелява да се довери изцяло.
Погледна колегите си около конферентната маса. Всички бяха толкова обикновени, поне на повърхността. Дали някой от другите също си имаше тайни? Може би счетоводителката, която ù изчисляваше данъците, си падаше по пляскането? Или пък онази там, главната сестра с перлите на шията, тя може би обичаше да се облича в латекс и кожа и да доминира над сексуалния си партньор? На никого не му личеше.
Нали?
Дали другите долавяха, че доктор Сьоренсен е променена, че в момента в главата ù има само секс? Тя сведе очи и опита да се стегне. Никога през живота си не е била толкова лекомислена, толкова млада и откачена. Дълбоко вътре, под лекарката Изабел, доброволката Изабел и ултракомпетентната Изабел, на която винаги можеш да разчиташ, се криеше друга жена, която жадуваше да има raison d‘ѓtre9, да не се крие като някаква грозна тайна. Беше потискала тази си страна толкова дълго, но тя винаги се беше спотайвала някъде и я беше притеснявала. И сега това. Нямаше да повярва, че е възможно, ако не го беше изпитала лично. Че можеш напълно да изгубиш контрол заедно с друго човешко същество. При това с Александър. Беше нереално.
Не се разделиха през целия уикенд. Предния ден тя се обади на Бланш, набързо ù честити деня на майката и после продължи да му се отдава. Рано тази сутрин влезе под душа, преди да отиде на работа. Той влезе при нея, любиха се страстно и после пак ù направи закуска. Беше я изпратил до улицата, не ù позволи да пътува с градския транспорт, повика ù такси и плати на шофьора предварително.
Прекалено ли беше? Да.
Харесваше ли ù? О, да.
И Александър имаше право, нищо че изглеждаше твърде покровителствено.
Изабел беше твърде разтърсена, за да мисли логично. Когато пристигна, се качи с асансьора на грешен етаж, забрави кода на входа и после дълго стоя в друга конферентна зала и се чуди защо никой не идва на срещата.
Вече не можеше да прецени нито себе си, нито тази игра. Дали не беше опасно? Беше ли започнала нездрава връзка? Трябваше ли да се тревожи, че се е отказала от самостоятелността си? Искаше ù се да попита някого. Може би да пише на експерт. „Новият ми приятел, макар че не съм сигурна дали ми е приятел, може би ми е само любовник, двамата правим суперготин извратен секс и той се грижи за мен, и ми се обажда, и ме придумва на какво ли не, и единственото, за което съм способна да мисля, е онова, което правим. Нормално ли е? Да не би нещо да не ми е наред?“
Александър беше освободил нещо в нея, беше толкова плашещо добър в това. Все едно имаше някакъв скрит талант, който досега се е спотайвал и само е чакал сгоден момент да се прояви.
Столовете застъргаха по пода и тя вдигна очи. Срещата явно беше приключила. Всички се изправяха и Изабел също се надигна. Но докато другите обсъждаха диагнози или си бъбреха в столовата, тя веднага си тръгна и се затвори в един от лекарските кабинети. Заключи вратата, спусна щорите, тръшна се на един мек пациентски стол и облегна глава назад. Тялото ù гореше, луда работа. Тя си разкопча панталоните, пъхна ръка в тях и стигна до оргазъм за по-малко от минута. Засрамено се закопча, кръстоса крака и се загледа в празното пространство.