– Не е нищо особено – започна той. – Иска ми се да кажа, че съм травмиран, но…
Мхм, така ли?
– В училище ли?
Той сви рамене. Прокара пръст по ръба на чашата.
– Какво е станало в училище?
– Беше гадно, но днес дори не се сещам за него. В един период бях в немилост. Защитих един съученик, когото тормозеха. Наказаха ме с тотално изключване от групата. Никой не говореше с мен.
– Каза ли на някого?
– Не. В моето семейство не биваше да показваш слабост. Нямаше да ми помогне. Стиснах зъби. Свикнах.
– В прогимназията ли беше?
Той кимна.
– А след това си учил в пансион, нали?
– Да. Там беше окей. Освен обичайното. При цялата му предсказуемост тормозът наистина е отвратителен.
– Момичетата харесваха ли те?
Той се усмихна вяло.
– Да, Изабел – отговори и очите му проблеснаха. – Момичетата ме харесваха. И аз тях. За много неща съм благодарен на жените.
Тя знаеше точно какво прави той в момента. Чувстваше се крайно неловко от това колко близо я е допуснал и сега се опитваше да си върне надмощието. Но тя не желаеше да чува за многото му истории с жени.
– Разкажи ми за родителите си – подкани го, сигурна, че има още много неща, които не ù е разкрил.
Той я погледна с празен поглед. Мълчеше.
Само че тя беше виждала как го прави Лейла. Изчакваше. Затова и тя почака.
– Майка ми не е топъл човек – каза той най-сетне. Тонът му беше троснат, неохотен. – Винаги съм бил любимецът ù.
– Как се чувстваше от това?
Той дълго я гледа.
– Ти как мислиш? – попита накрая кротко.
– Мисля, че е било сложно. Да те обича човек, който вероятно поставя собствените си нужди на първо място.
Точно тя добре знаеше какво е чувството.
– Обърнах се към брат си и сестра си. Първо към Питър. Но той не можеше да ме търпи. Шест години по-голям е, тъй че нямах шанс. Така и не схванах, че той не осъзнава как родителите ни ни настройват един срещу друг. Когато пораснах, зарязах опитите да се сближа с него. Сега общуваме възможно най-рядко.
Тук имаше нещо повече, с този брат, по-късно тя трябваше да се поразрови, но сега искаше да продължат нататък.
– Разкажи ми за баща си.
Александър направи гримаса, изпъна крака, почеса се по брадичката.
– Татко е расист. Хомофоб. Шовинист. Пълно клише.
– Какви са отношенията ви?
– Нямаме отношения. Като бях малък, татко ме смяташе за чувствителен. Смъртен грях в неговите очи. Трябваше да стана по-твърд.
– Как?
– С бой.
– Удрял ли те е?
– Пребиваше ме. И мен, и Питър. И ме караше да се занимавам само с мъжествени дейности. Лов. Спорт.
– Обичаш ли лова?
– Мразя го. Татко го знаеше. За мен това е само избиване на невинни животни от преситени хора.
– Затова съм вегетарианка. Виждала съм как колят животни и чувствам, че не мога да съм съучастничка в това, тъй че те разбирам.
Замълчаха. Спогледаха се. Той прехапа устни. И тя най-сетне улови недооформената мисъл, която беше проблясвала в покрайнините на съзнанието ù толкова пъти. Мариус. Той приличаше на Мариус, когато разказваше за семейството си – същият изоставен поглед. Същото бдително и измъчено изражение.
– Чувствителността не е недостатък. Ти си интелигентен човек, тъй че сам го знаеш. Но все пак ти го казвам, за всеки случай.
– Това е зад гърба ми. На баща ми не му дреме за мен, нито на мен за него.
– Какво има, Александър? Какво не ми казваш?
Той въздъхна.
– Смяташ да ме тормозиш, докато изплюя камъчето, нали?
– Несъмнено.
Той махна на сервитьора.
– Ако ще говоря за това, ми трябва нещо по-силно от шампанско.
9 Причина, смисъл да съществува (фр.). – Бел. ред.
10 Напротив, скъпа. (фр.) – Бел. ред.
47
Александър си играеше с ножа до чинията. Внезапно и съвсем ненадейно въздухът в ресторанта беше станал труден за дишане.
Нелепо.
Той се протегна към водката с лед, която му бяха донесли. Инстинктите му подсказваха да използва чара си, за да се измъкне от ситуацията, да не допуска Изабел толкова близо. Но бяха възникнали нови нужди и вече не беше възможно да се осланя на старите навици. Искаше да бъде честен с Изабел. И то не по онзи безсмислен начин. Не с онези тъпотии, които беше казвал на поне стотина жени.
Искам да бъда честен с теб. Не играя игрички.
Клишета, които беше ръсил безброй пъти. Фрази, които не означаваха нищичко, освен че му се правеше секс, и после можеше да продължи нататък, без да го винят, че е нарушил някакво обещание.