Не. Искаше да бъде наистина честен, което го учудваше до дън душа.
Но това не значеше, че му е лесно. Напротив. По дяволите, колко беше трудно! Толкова, че почти му се искаше да си беше останал в Ню Йорк и да беше продължил да води безсъдържателния си полуалкохолизиран, но неусложнен живот.
– Не знам откъде да започна – промърмори той. – Наистина нищо не е в сравнение с нещата, които ти си виждала. Никакви мъчения. Никакви лишения.
Замълча. Как се беше стигнало дотук? Трябваше всичко да се върти около секса, тази история със съвестната Изабел Сьоренсен. Кога беше престанало да бъде „просто“ секс? Но сега той вече знаеше. Изабел не беше каква да е жена. Беше започнал да подозира, че тя е жената. И ироничното беше, че той никога нямаше да я заслужи, ни най-малко.
– Все пак ми разкажи. Започни отначало.
Той се предаде.
– Трябва да разбереш, че съм наясно – изтеглил съм джакпота в лотарията на живота. Бял, западняк, богат и роден в Швеция. Знам, че съм ударил една от най-големите възможни печалби. Знаех го и преди ти и аз да започнем… преди да започнем да общуваме.
Александър отново замълча. Дори не знаеше как да нарече онова, което имаха с Изабел? Излизаха ли? Ходеха ли? Дали тя изобщо го искаше за друго, освен за секс? Той стисна чашата си, устоя на изкушението да погълне алкохола наведнъж.
– Макар, разбира се, напоследък все повече да го осъзнавах. Какъв късмет имам.
– Но?
– Израснах по странен начин. Колкото повече си мисля за онова време, толкова по-откачено го намирам.
– В какъв смисъл?
Александър поглади с пръст ръба на чашата, замисли се.
– Контрастът между материалното благополучие и емоционалния хлад например. Баща ни рядко си беше у дома. Смятам, че е искал семейство само за да има какво да показва пред хората, никога не е проявявал интерес към нас като личности. А когато все пак се прибираше, настроението беше ужасно потиснато. Всички стъпваха на пръсти около него и имаше постоянни подземни течения от гняв, разочарование и други неща, които тогава не разбирах, но сега смятам, че са били свързани с вечните изневери на майка ми.
Той се вторачи в чашата. По онова време беше почти непоносимо. Кавгите. Страхът. Агресивността. Той се опита да се отърси от задушаващото настроение. Изабел го гледаше със спокойни очи и той продължи:
– Брат ми и сестра ми правеха всичко, за да ги забележи баща ни, за да спечелят одобрението му. През целия си живот не съм го чул да каже една добра на дума на когото и да било от нас. Аз може и да не съм заслужил, но Питър и Нат го искаха повече от всичко друго.
– А ти не ли?
– Не. Исках единствено татко да не ме вижда.
– Казваш, че майка ти му изневерявала?
Боже! Просто го беше изтърсил. Никога не го беше обсъждал с Наталия и Питър, с никого. Никой не знаеше какво е чувал, какво е виждал. Ебба имаше такава нужда да ù се обръща внимание. Колко тайни телефонни разговори беше чул? Колко пъти беше изчезвала? „Мама излиза за малко. Бъди добро момче, Александър. Недей да плачеш.“
– Мама беше типична съпруга от висшата класа. Понякога си мисля, че щеше да се чувства по-добре, ако имаше нещо за вършене. Настроенията ù се меняха непрекъснато. Можеше да бъде любяща и весела, а после изведнъж побесняваше. Или ставаше леденостудена. Никога не знаехме кога ще се преобрази, нито какво сме направили.
Сега той разбираше, че сигурно е било свързано с любовните ù истории. Тя беше държана под наблюдение, беше презирана и това ù влияеше. Като малък той беше убеден, че вината е негова.
– Но двамата с Наталия сте били близки, не сте ли могли да се подкрепяте един друг?
Той се усмихна.
– Да, основахме си нещо като клуб. Тя се грижеше за мен.
През цялото им детство Наталия беше стояла до него, стабилна и силна. А дали той беше стоял до нея? Или просто я беше имал за даденост?
– Извратеното е, че татко мразеше близостта ми с Наталия. Подиграваше ми се, казваше, че не бива по цял ден да вися с момиченца. Веднъж, мисля, че бях на пет-шест години, двамата останахме сами с него у дома. Беше почивен ден, не помня къде бяха мама и Питър, но Нат и аз трябваше да останем с татко. Той обаче ми се ядоса за нещо и ме наказа, като излезе някъде с нея и ме остави сам вкъщи. Мисля, че отидоха в Скансен. Наталия винаги е обичала животни и беше толкова щастлива, че татко иска да излезе с нея. Аз останах сам целия ден и вечерта. Не казах нищо, не исках да ù разваля удоволствието.
Александър си пое треперливо дъх. Звучеше глупаво, като го разказваше така, но тогава беше толкова уплашен, още усещаше вцепеняващия ужас. Нямаше представа кога – и дали – ще си дойдат.