Изабел протегна ръка и хвана неговата.
– Звучи жестоко.
Такъв беше баща му. Жесток.
Александър дръпна ръката си и махна за още едно питие.
– Наталия не му е биологична дъщеря, знаеш ли го?
Изабел кимна.
– Пишеше го по вестниците.
– От това не я обичам по-малко, естествено.
– Ами Питър? Той как реагира?
– По същия начин. Трябва да му го призная, не промени отношението си към нея по никакъв начин.
Ненадейно го обля вълна на благодарност към Питър. Преди беше убеден, че Питър ще обърне гръб на Наталия, но доколкото Александър знаеше, големият им брат беше неотлъчно до нея. Не че това по някакъв начин можеше да оправдае всички други деяния на Питър.
Изабел го гледаше. Не казваше нищо, но той знаеше, че чака остатъка от историята. Втората му водка пристигна, но той не я докосна.
– Да продължавам ли?
– Да.
– В семейството ни се случи нещо, което ни влияе до ден днешен. Беше Коледата преди да навърша дванайсет. От единия до другия ден всичко се промени и оттогава сякаш цялото ни семейство се намира в някаква тиха криза.
– Какво стана?
Той се почеса по брадичката.
– Тогава нямах представа. Случвало ли ти се е някога? Просто да знаеш, че се е случило нещо ужасно, но всички да се преструват, че няма нищо.
Ядосани гласове замлъкваха, когато той влезеше в стаята. Неизказани неща, към които се очакваше да се нагоди. Странни настроения и погледи. Започваше да си мисли, че е полудял. Или че е сторил нещо.
– Някога научи ли какво е било?
Александър вдигна чашата, разклати я, докато прозрачната течност се завихри. Изабел беше облегнала брадичка върху ръката си.
– О, да. Миналото лято. Питър изнасилил едно момиче от училище през онази есен. Той, заедно с няколко съученици, я изнасилил и малтретирал така, че я вкарали в болница. Баща ми потулил всичко. Държали го в тайна над петнайсет години. Но, естествено, повлия на всички ни. Цялата история се разкри миналото лято.
Той отпи от водката и реши да не казва кое е било момичето. Не беше негова работа.
Изабел го гледаше със сериозно изражение. Не изглеждаше шокирана, но пък тя не беше човек, който се шокира лесно. С меко кимване го подкани да продължи.
– След като научих всичко, сякаш преживявах свободно падане. Есента беше особено дива. Сигурно си чела някои неща. Винаги съм обичал момичетата. Обичах да си играя с тях като малък, но баща ми се вбесяваше. Затова ме пращаше в гората да убивам животни. За да стана по-мъжествен, да си намеря приятели момчета. Но като пораснах, момичетата започнаха да ме харесват по други причини. Не се опитвам да се фукам, Изабел. Просто излагам фактите. Но се притеснявах. Как ме гледаха, шепнеха си, кикотеха се. Приятелките на Наталия, които идваха на гости. Сега, естествено, разбирам, но тогава беше много объркващо. През пролетта на тринайсетата ми година Аса Белке се нанесе у нас, тъй като семейството ù беше загинало в автомобилна катастрофа. Тя е шест години по-голяма от мен.
Спомняше си онова лято като нещо издълбано с шило в черепа му. Странното беше, че никога не се замисляше за онова време. Освен когато се срещаше със семейството. Тогава всички спомени нахлуваха с ужасяваща сила. Отношенията със семейството, с Аса, докато израстването не отключи толкова много емоции. Толкова много терзания. И срам.
– Никой не би го нарекъл другояче, освен мечта за всяко момче в тийнейджърска възраст. Бях на тринайсет и една от най-красивите жени в целия свят дойде да живее с нас. Но после стана… сложно.
– Съблазни ли те?
– Не. Винаги е била по-скоро като голяма сестра. Мисля, че твърде много си приличаме. Флиртували сме, нищо повече. Но беше съвсем различно с приятелките ù. Една от тях ме съблазни. Не че беше кой знае колко трудно. Тя беше на деветнайсет, опитна и доколкото си спомням, свърших за десет секунди. Тя само се засмя, все едно е много забавно.
Погледна Изабел.
– За теб беше ли така? Забавно?
Той махна с ръка.
– Беше вълнуващо. Отначало. Тя каза, че ще ме научи. Така и направи. Заедно с приятелките си. Превърнах се в проект за тях. Мисля, че онова лято легнах с десет момичета. Предаваха ме една на друга. Обсъждаха ме помежду си. Докато го правехме, имах чувството, че това е единственото, което искам. Но след това… Не мога да обясня. Те не бяха зли, разбираш ли, закачаха се и вилнееха, но ме научиха да съм добър в леглото, да мисля за тяхното удоволствие. Те определяха всичко и ме наказваха, ако сгрешах. Беше странно лято.
Той сведе очи. Рядко си мислеше за това. Освен когато се движеше в кръговете около тези жени. Ако се задържеше там твърде дълго, започваше да му се отразява. Изваждаше го от равновесие. Караше го да се чувства… омърсен. Дали Изабел можеше да го разбере? Дали изобщо някой можеше да го разбере? Самият той не го разбираше напълно.