По лицето му пробяга тръпка.
– Не си справедлива.
– Ами не знаеше ли? Животът е несправедлив. Май не ти е ясно.
Не беше съзнавала, че му е чак толкова ядосана. Всичко се изля. Знаеше, че сега разваля всичко, че звучи нелогично, че реагира твърде остро. Но сякаш някой друг взе контрол над нея и говореше от нейно име. Болеше я да е в такова подчинено положение. Да седи в кухнята си и да ù се напомнят разликите. Да бъде повлияна до такава степен. Питър я беше накарал да загуби концентрация в последно време, беше я накарал да мисли за него, вместо за себе си и за бъдещето, което трябваше да осигури на семейството си.
– Между нас не може да има нищо повече – каза тя и чувстваше, че е взела твърдо решение.
Когато се принудеше да гледа обективно – а тя трябваше да бъде обективна, не да гледа през розови очила, – Питър де ла Грип беше просто един бял мъж сред други бели мъже. Сякаш бяха от различни планети, толкова несходни бяха животите им. Когато беше с Питър, тя се превръщаше в нещо, което не искаше да бъде. Искаше да бъде силна. Независима. Знаеше добре какво е да е зависима. Беше изпитвала такива страх и безпомощност, че ù стигаше за цял живот, че и отгоре. Не можеше да позволи това да се повтори.
– Нямах никакви задни мисли – смотолеви той.
Тя се усмихна подигравателно.
– Сериозно? Никакви задни мисли? Знаеш ли, малко ми е трудно да го повярвам. Искаш да кажеш, че нямаш желание да спиш с мен? Че не търсиш секс, когато идваш тук да носиш радост? Малко се съмнявам, че съм се объркала.
Беше отишла твърде далеч. Джина сама го чу и го прочете в очите му.
Питър разпери ръце. На лицето му не беше останала и следа от смеха.
– Какво искаш да кажа? Че не съм разбрал правилно отношенията ни? Явно е така.
– Черно момиче… Какво си въобразяваше? Да си поиграеш малко вълнуващи игрички с боклуците от предградията, преди да минеш на някоя руса мацка?
Питър доби вид сякаш го е ударила. Джина почти се надяваше сега той да направи нещо прибързано, нещо, с което да докаже, че е права, че той е лош човек.
Видя го как се мъчи да преглътне тези думи. Не, определено не беше човек, който може да ги спечели на своя страна.
– Не мога да моля за извинение за това, което съм – рече той накрая. – Дойдох, за да дам на брат ти нещо, което не е получавал отдавна, и го направих, защото мислех, че ще се зарадваш. Това беше единствената ми задна мисъл. Амир се смя през цялото време, освен това се запознахме с едно момче на неговата възраст. Уговориха се утре пак да се видят. Това е всичко.
– Но ти не разбираш нашия свят! Как може да не виждаш огромните разлики?
– Виждам ги, разбира се.
– Как може да не разбираш трудностите?
– Само че сега ти правиш разделение между хората. Не аз.
Тя вдигна поглед към тавана.
– Толкова наивно звучиш, че трябва да се срамуваш. Да не би ти да не правиш разделение? Между хората от твоята класа и от моята?
– Старая се – отвърна той. – Не си ли личи?
– Нищо, което правиш, не играе никаква роля. Съжалявам, че се оставих да бъда въвлечена в това.
Лицето на Питър беше празно, изглеждаше уморен.
– Какво искаш да кажа? Да направя?
– Нищо. Ще се върнеш към нормалния си живот, естествено.
– И какво, сега просто да изчезна? Играеше ли си с мен? Не разбирам.
Тя знаеше, че той си мисли за целувката. Онази проклета целувка.
– Върви си, Питър.
Той отвори уста да каже още нещо. Но после я затвори. Толкова по-добре.
– Джина… – промълви накрая умолително.
Тя поклати глава. Гордостта надделя. Така беше най-добре.
И той си отиде. Мина покрай нея. Взе си сака. Забрави бутилката. Тихо затвори входната врата зад гърба си.
Тя мигаше объркано. Беше се държала злобно. Беше изрекла непростими думи. Той не повиши глас нито веднъж. Не затръшна вратата. Отиде си тихо. Може би беше изпитал облекчение, че тя стори онова, което и двамата знаеха, че трябва да се случи.
Джина си пое дъх разтреперана. Вдигна очи. Баща ù и Амир стояха на прага и я гледаха.
– Какво стана?
– Няма да го виждам повече – обясни тя решително.
Погледът ù се спря върху Амир:
– Нито пък ти.
Брат ù само поклати глава. Завъртя се кръгом, прибра се в стаята си и затръшна вратата.
– Знаеш, че постъпих правилно.
– Той е добър човек, Джина.
– И въз основа на какво поставяш тази оценка?
– Недей да ми се тросваш така. Той се държеше учтиво и уважително. Беше мил с брат ти. Говори с мен като с равен. Наистина се старае.
– Прекали.