– Знаеш, че ти имам пълно доверие. – Баща ù поклати глава. – Но този път смятам, че сгреши. – Той бавно се отдръпна от нея. – Питър е добър човек.
49
– Bonjour maman!
Изабел целуна нежната, ухаеща на пудра буза на майка си, след което двете минаха през входа на търговския център. Проправиха си път между добре облечени младежи от Йостермалм, надути аристократи и заможни туристи до „Кафе Ентре“ на приземния етаж.
– Бланш, чакай!
Един мъж на възрастта на Бланш, когото Изабел познаваше от клюкарските вестници като граф и приятел на краля, ги спря и лицето на Бланш засия. Започнаха дълъг и оживен разговор на френски и Изабел чакаше нетърпеливо. Бланш Сьоренсен все още беше познато лице и хората често я спираха на улицата. Понякога Изабел се питаше дали по този начин майка ù се предпазва от страха от остаряването – като се оставя да ù се възхищават мъже. Бланш подаде ръка и белокосият аристократ я целуна елегантно, преди леко да се поклони на Изабел и да си отиде.
– Той се грижеше за мен, когато баща ти умря. Сега е женен за трийсет години по-млада от него. – Бланш поклати глава. – Мъже.
Изабел метна якето си на облегалката на стола.
– Ти какво ще искаш, maman?
До последния момент ù се искаше да отклони тази среща на кафе. Но не посмя. Какво говореше това за нея? Зряла жена, която не смее да каже на майка си „не“.
– Само кафе – отговори майка ù. – Не съм гладна, макар че от закуска не съм слагала залък в уста. Но аз ям съвсем малко, както знаеш.
Обикновено Изабел би напомнила на майка си, че трябва да се храни, на което майка ù би повторила колко малко и рядко яде и доколко не се вълнува от храната, след което би се предала и би си поръчала сандвич, който да омете до последната троха. Днес обаче Изабел нямаше много време, тъй че просто поръча две кафета. Хвърли поглед на часовника зад касата. Щеше да се срещне с Александър след три часа, а ù оставаше да уреди още нещо. Дали някога е била едновременно толкова нетърпелива и ужасена? Дали се е чувствала по-жива и без задръжки като вълнуваща, сексапилна и привлекателна жена? Глупави въпроси, разбира се. Добре знаеше, че отговорът е не, не и не. Постави чашите на масата. Всъщност нямаше никаква нужда от кофеин, и така беше превъзбудена.
– Най-после. С какво си толкова заета напоследък, че нямаш време за собствената си майка дори на празника ù?
– Обадих ти се – напомни ù Изабел.
– Щом смяташ, че това е достатъчно.
Изабел прехвърляше отговора наум, загледана в светлозелената рокля на Бланш. Една такава дреха би осигурила парите за много от разходите на „Медпакс“.
– Дойдох на партито ти – посочи тя. – А след това почти не съм била у дома. Не знам дали си чула за Чад, беше страшно. Озовах се насред…
– Кафето е студено – прекъсна я Бланш и остави лъжицата. – Обичам кафето да е вряло, много добре знаеш. Вече и кафе ли не могат да правят?
– Ще се погрижа.
Изабел се изправи, взе нова чаша кафе за Бланш, седна и пак хвърли поглед на часовника. Стрелката се движеше ужасно бавно.
– Не можеш ли да седиш пет минути, без да гледаш часовника? С всички хора ли се държиш така, или само с мен? Много е невъзпитано.
– Извинявай. Разбира се, че имам време за теб. Кафето по-добре ли е?
Сега обаче беше успяла да раздразни майка си, забеляза го.
– Не разбирам защо винаги е толкова трудно да се общува с теб. Всичките ми приятелки си прекарват толкова приятно с дъщерите си. Ан аф Шеле пътува навсякъде с дъщеря си. Дъщерята на Нина Бенгтсен е толкова грижовна. Защо точно на мен ми се е паднала дъщеря, която поне веднъж не може да стои мирно, докато изпие едно кафе?
– Maman, аз…
– И какво си направила с косата си? Не си ли малко стара за тази прическа? По-хубава си с вдигната коса, по-класическо. Сега се вее навсякъде. Ти, с твоя едър кокал, трябва да мислиш за тези неща.
Отказваше да я въвличат в спор за външния ù вид. Харесваше къдриците си, обичаше да ги носи пуснати и свободни.
– Моля те, maman. Не може ли да говорим за нещо друго, и без това по този въпрос никога не сме на едно мнение. – Тя се усмихна възможно най-любезно. – Току-що се прибирам от Чад. Не искаш ли да чуеш как беше?
– Извинявай, не бях разбрала, че разговорът трябва да се върти само около теб.
Изабел мигна. Дори за майка ù това беше твърде злобно. Но тя нямаше как да победи, тъй като Бланш никога не беше последователна в критиките си. Заминеше ли за Чад, не беше правилно. Заминеше ли с Лекари без граници, също беше грешно. Самият смисъл на повечето им разговори беше, че никога не можеше да получи одобрение от майка си.