– Какво ти се иска да направиш точно сега? – попита тя небрежно.
– Искам да се изправя, да те опъна върху онази маса и да те чукам толкова зверски, че да закрещиш – изръмжа той.
Тя се усмихна и дълго го гледа сякаш преценяваше различните си възможности.
– Може би трябва да престанем с това – каза накрая.
Облегна се на една черна маса, която изглеждаше поне стогодишна. Стабилна, здрава, цялата покрита с купи, кутии и украшения. Роклята се повдигна, разголи бедрата ù. Тя започна да се докосва. Почти разсеяно скри показалеца си в червените косъмчета.
Александър не мигаше. Тя дойде при него, пъхна същия пръст в устата му и той засмука. Тя пъхна още един пръст и още един, вадеше ги и ги вкарваше, използваше устата му така, както той искаше да използва тялото ù.
– Никога не съм разбирала мастурбирането пред някой друг – каза тя бавно и извади пръсти от устата му.
Искаше да скочи на крака, да я свали по гръб, но седеше като залепен за стола. Тя пак плъзна пръст по къдриците.
– Но човек може да си промени мнението – рече и започна да се гали.
С другата ръка се подпираше на рамото на Александър, докато търкаше с пръст все по-бързо. Дишаше тежко върху бузата му и цялото му тяло протестираше, искаше да поеме контрола.
– Ако сега ме докоснеш, край за тази вечер – задъха се тя. – Смятам да свърша, без дори да ме пипнеш с пръст. Само ще гледаш, ясно?
Той не можеше да кимне, не можеше да отговори, само се взираше.
Мирисът ù. Топлината, която трептеше между телата им. Звукът от мърдането на пръстите ù. Леката болка от ноктите ù в рамото му – от всичко това главата му забумтя. Тя свърши, тихо, силно и отривисто и после се изправи задъхана пред него. Миризмата на секс и на Изабел стигна до него и той искаше да я изпие, да я изяде, да се отъркаля в нея. Той също почти беше свършил. Изабел го гледаше със замъглен поглед. Погали устната му с показалец и той го улови в уста, засмука го сякаш е единственото нещо между него и всичко, което желае.
– Моля те, Изабел, моля те, позволи ми да свърша в теб – каза той прегракнало, беше готов да се съгласи на всичко.
– Скоро – отвърна тя.
Взе чашата си и седна на нисък пухкав диван срещу него, потъна в тъмното кадифе.
Александър навлажни устни, следеше всяко нейно движение. Изабел отпи от шампанското, кръстоса крака, махна косата от лицето си.
– Апартаментът е на Евгений Толстой – обясни тя. – Услужи ми с него.
Това обясняваше обстановката като от луксозен бордей. Той нямаше представа, че вуйчо му притежава апартамент в Стокхолм, но Евгений винаги е бил тайнствен, така че…
– Каза ли му за какво ти трябва?
Тя прехапа устни. Страните ù горяха и изглеждаше точно като онова, което беше. Сексбогиня. Неговата сексбогиня.
– Ти как мислиш?
– Предпочитам да не знам. Може ли да дойда да седна до теб на дивана?
Тя кимна и той бързо се настани до нея.
– Панталонът стяга ли те?
– Ужасно.
Толкова беше възбуден, че го болеше.
Тя изгледа ерекцията му, наведе се, плъзна ръка нагоре и надолу, нагоре и надолу върху панталона, докато той вече не можеше да седи мирно.
– Изабел! – каза предупредително и я хвана за китката.
– Пусни ме – нареди тя.
– Не искам да свърша в панталона – примоли се той.
Очите ù се присвиха. Погледите им се срещнаха.
– Да му се не види! – изруга той и пусна ръката ù.
Не искаше да свършва така. В панталона. Като някакъв разгонен тийнейджър. Тя го галеше. Той се предаде, притисна се в ръката ù. Пъшкаше, набъбна още повече, тялото започна да се стяга и той затвори очи. Но точно когато мислеше, че ще свърши, тя изведнъж спря.
– Изправи се.
Той отвори очи, не можеше да мисли, сърцето му биеше лудешки и кръвта му се беше смъкнала от главата. Но направи каквото му каза тя.
Изабел остана на дивана.
– Свали го.
Той разкопча панталона с известно усилие. Внимателно го смъкна, свали го и застана гол и възбуден пред нея.
Тя се наведе, докосна го и той се разтресе, буквално се разтресе от докосването ù.
Изабел вдигна поглед.
– Сега сигурно искаш да ме чукаш – каза.
Той кимна сковано, вече виждаше как я обладава, по-силно от когато и да било, връща ù за мъчението, на което го беше подложила.
Изабел вдигна брадичка.
– Само че аз не съм готова.
Стана от дивана, побутна го с рамо и той потръпна. Тя отвори сака, който ù беше донесъл, и извади белия камшик. Когато го купуваха, на Александър му се беше видял почти като играчка. В нейната ръка обаче изглеждаше съвсем истински.