– Чакай – изпъшка тя и опря длани на гърдите му.
Той се опитваше да поеме контрола, но това все още беше нейната вечер.
– Изабел! – примоли се той.
Сръчните му пръсти я галеха, опитните му устни целуваха нейните и тя усети, че се предава, беше толкова хубаво, тя обичаше това безумство. Да бъде желана, жадувана.
– Бейби… – изстена той дрезгаво.
Очите ù се присвиха.
Александър я уважаваше, тя го знаеше без колебание. Сега обаче ставаше дума за баланс на силите и тя още не беше готова да му предаде властта. Отблъсна го от себе си. Кимна към една от спалните в апартамента.
– Там има легло. Легни по гръб. По една ръка до всяка колона. Чакай ме.
Той изглеждаше готов да откаже, тъй че тя се завъртя кръгом, обърна му гръб, отиде в банята и затвори вратата след себе си. Леле, колко беше напрегнато, все едно да се мъчиш да запазиш равновесие на гребена на приливна вълна! Тя си наплиска лицето с вода, оправи грима и прическата. Взря се в образа си в огледалото. Очите ù бяха огромни, кожата сякаш светеше със собствена светлина. Това беше жена, която не бе срещала преди.
Излезе от банята. Дали Александър се беше подчинил?
Бутна вратата на спалнята и наистина го завари там. Гол и опънат в старовремското легло с балдахин. На лицето му беше изписана смесица от раздразнение, възбуда и несигурност и той не я изпускаше от поглед. Но лежеше неподвижно, както му беше заповядала, изцяло на нейно разположение.
– Ръцете на колоните – напомни му тя.
Той се подчини с навъсена физиономия.
Тя разкопча роклята си и я пусна на земята. „Ако се преструваш, че не се притесняваш от голотата си, става почти вярно“, помисли си. А и както се беше вторачил в нея, ù беше трудно да не се почувства поласкана.
Качи се в леглото и го погали, застана с колене до бедрата му, изследваше красивото му лице, мускулестите му гърди.
Наведе се и видя как очите му последваха нейните. Взе копринената лента, която вече беше вързала около колоните на кревата и стегна китките му, първо едната, после другата, докато той не остана напълно безпомощен. Това ù беше хубавото на коприната – силна и здрава, но същевременно лесна за развързване. Тя я върза на панделки и се усмихна при вида им. Александър търсеше лицето ù с очи, тя забеляза безпокойство и го погали по бузата.
– Трудно е, знам – каза успокоително. – Но ще се справиш. Вярвай ми.
– Позволи ми да вляза в теб – зашепна той. – Ще бъде толкова хубаво. Знаеш колко ти харесва. Хайде, Изабел.
– Да, ще бъде хубаво – съгласи се тя тихо. – Но първо искам нещо друго. Не ти решаваш.
Той сякаш щеше да се пръсне. Тялото му се тресеше под нея като животно.
– По дяволите, Изабел! Няма да издържа още дълго. Дай ми да направя нещо.
Тя се измъкна от леглото, изправи се, отиде и взе кофата с лед.
– Какво ще правиш с това?
Тя се наведе и хвана еректиралия му член, прокара ръка нагоре и надолу няколко пъти и пак го пусна. Той вече беше толкова близо до свършването, че се виждаше как оргазмът залива цялото му тяло.
– Още не – усмихна му се.
Наля чаша шампанско. Беше толкова студено, че чашата веднага се запоти, но тя взе и бучки лед от кофата и ги пусна в шампанското.
– Готов ли си? – попита.
Очите му се разшириха.
– Не! – изстена.
Тя изля шампанското върху корема и слабините му. Той изруга. Тя отново погали краката му, облиза го, изсърба шампанското, облиза бедрата му, корема, кожата около треперещата му ерекция. Пръстите ù си поиграха с него, докато той се затресе. Милваше го внимателно, толкова леко и нежно, и дразнещо, че той започна да дърпа превръзките от бяс. Вече беше истински ядосан, тя го виждаше, виждаше огъня в очите му, гнева в ограничените му движения.
Пак взе камшика. Поглади ерекцията му с меките кожени жили, видя истинско безпокойство, изписано на красивото му лице. Не би го признала, но беше възбуждащо да го плаши, да го държи във властта си.
Той дишаше тежко, не изпускаше камшика от поглед, напрегна крака.
Но тя, разбира се, нямаше намерение да го използва върху него по този начин. Вместо това се излегна удобно до него, с глава към долния край на кревата и крака на височината на бедрата му, та да я вижда изцяло. Разтвори крака, видя, че той не я изпуска от поглед. Струваше ù се, че изобщо не мига. Ръцете му бяха изтегнати, вените и сухожилията бяха изпъкнали под загорялата кожа. Качи единия си крак върху неговия, разтвори се с пръсти, притвори очи и започна да се гали.
Той въздъхна тежко, размърда бедра.