– Изабел!
Гласът на Александър беше измъчен, потта лъщеше на гърдите му. Членът му трепереше над корема. Беше се свил от леденото шампанско, но сега отново беше станал голям и твърд. Тя бавно пъхна дръжката на камшика в себе си. Късата дръжка беше груба и набраздена и всъщност страшно възбуждаща. Тя си играеше с камшика, вкарваше го и го изкарваше, като едновременно се галеше с другата ръка, чак докато Александър не задърпа въжетата с такава сила, че цялото легло се разтресе.
Изабел свърши мощно и със стон. Извади дръжката, изправи се, наля шампанско и поднесе чашата към устата му.
– Пий – нареди.
Той наведе глава и залочи бясно, разсипа доста.
– Добро момче – потрети тя, наведе се, целуна го по устата, ухапа го по устната, облиза гърлото му.
– Отвържи ме веднага. Ще полудея.
Александър не беше покорен мъж. Да доминираш над него беше малко като да се опитваш да опитомиш ядосан бик или див жребец, нужна беше едновременно психическа и сурова сила. Беше трудно, но това му беше вълнуващото. Да разчиташ емоциите по лицето му и да се опитваш да предвидиш реакциите му. Да виждаш съпротивата му, да го притискаш да приема заповедите ти. Но той вече заслужаваше да получи каквото искаше. Освен това тя жадуваше за него.
Протегна се към шарените опаковки, които беше наредила на нощната масичка, взе една кафява и разкъса фолиото. Разнесе се лек аромат на какао. Сложи му презерватива с една ръка. Искаше ù се да го направи с уста, беше гледала клипове с жени, които поставят с уста презервативи на изкуствени членове и дори сама беше пробвала. Затова беше купила такива с различни вкусове. Но се оказа трудно и хлъзгаво и не се беше чувствала ни най-малко секси, затова предпочете да го направи с ръце. Пробва различни вкусове, хареса ягодата, погнуси се от ментата и накрая се спря на шоколада. „Какво ли не правиш, за да си разшириш кръгозора“, помисли си тя, помилва го и го придърпа към себе си. Бедрата му се изпънаха толкова силно, че за малко да я изхвърлят от леглото. Тя го изгледа строго:
– Лежи мирно.
– Не мога – изсъска той.
– И престани да дърпаш лентата – продължи тя остро. – Ще се нараниш. Ако не можеш да правиш каквото ти казвам, ще…
Той започна да се дърпа.
– Ще слушам, ще слушам. Върни се. Боже, върни се, моля те.
Тя целуна гърдите му, леко захапа халката. Той лежеше послушно. Но беше изпотен, челюстите – стиснати, и тя усети, че го е пришпорила докрай.
– Сега ще те развържа – обясни. – Но няма да мърдаш, докато не ти кажа. Ясно?
Той кимна.
Тя развърза едната панделка. После другата. Задържа поглед в очите му. Бяха станали почти черни, но лежеше точно както му беше заповядала. Тя се плъзна над него, нагласи тялото си. Той затвори очи.
– Толкова си близо, нали – промълви тя. – Искаш ли да свършиш?
– Боже, да.
– Още не.
Започна да го язди, бавно, знаеше, че той иска тя да се движи по-грубо и по-бързо, знаеше, че използва цялата сила на волята си, за да продължи да ù се подчинява.
Тя спря.
От гърлото му се отрони ръмжене. Но не помръдна. Тя опря длани на раменете му, пак започна да го язди бавно.
– Сега – каза само.
Усети как целият баланс на силите се преобърна за миг, все едно беше стъпила върху люшкащ се леден блок, който в един момент се поколеба и после се прекатури в бездънните дълбини. Ръцете на Александър се размърдаха толкова бързо, че тя дори не ги видя. В едната секунда решаваше тя, в следващата я беше хванал за бедрата, беше я повдигнал леко и после я беше съборил. Той се изтласка навътре с такава мощ, че тя изпъшка. Ох, колко ù харесваше, когато той поемеше контрола!
Остави се да бъде надвита от освободената му енергия, просто се хвана за него, докато той я мяташе из леглото, търкаляше се отгоре ù, стискаше ръцете ù, дърпаше ги нагоре, като същевременно усука краката ù около кръста си, пак влезе в нея, изчука я грубо, бясно, потно. Свърши с крясък и тя също свърши, все едно беше най-лесното нещо на света да получи още един оргазъм.
Веднага след това той се строполи до нея, дишаше на тласъци, стенеше.
– Добре ли си? – попита тя.
Той отговори, като се обърна към нея, грубо зарови лице в гърдите ù, обгърна я с ръце и започна да се тресе. Тя го галеше внимателно по косата и чакаше реакцията. След малко той се размърда леко, избърса си лицето с опакото на ръката. Тя го погали по косата, усети сърцето да се успокоява.
– Извинявай – каза той задавено.
– Не ми се извинявай. Знам какво е усещането. Няма за какво.
Той дишаше и тя усещаше ударите на сърцето му и двамата лежаха в мълчание. Апартаментът беше нависоко и отвън не долиташе нито звук. Освен може би някой самолет в далечината.