– Може би искаш нещо повече от живота?
Тя пак затвори очи. Боже, не можеше да говори с него какво иска от живота! Не още, не сега.
Искаше семейство. Деца. Дали не беше себично? Да иска неща за себе си, когато може да помогне толкова много по света?
– Сигурно – каза само. – Разказвала ли съм ти за Мариус?
Да, децата като Мариус бяха основната причина тя да продължава.
– Споменавала си го.
– Живее на улицата. Седем-осемгодишен и бездомен. Обикаля района. Понякога изчезва. Понякога идва в болницата. Запознах се с него миналата есен. Срещала съм много деца, които са ме очаровали, а се е налагало да ги изоставя, без да зная какво ще стане с тях. Никога не свикваш, но се научаваш да потискаш чувствата. Но Мариус е специален.
Беше му дала кръв, когато дойде миналата есен. Разбира се, не ù беше позволено, имаха правила за тези неща. Но той беше толкова болен, толкова отчаян. Нямаха кръвни банки, молеха роднини да даряват, ако се наложи. Но никой не можеше и не искаше да даде кръв за болния Мариус и когато тя разбра, че с момчето са от една и съща кръвна група, решението се оказа лесно. Даде му от своята кръв и той се възстанови. Сега буквално носеше нейната кръв във вените си.
– Кръстен е на някакъв чадски футболист. Когато си спомня за него, знам, че трябва да продължа.
– Нямам намерение да те разубеждавам, поне не сега – каза той и я целуна леко. – Ти си сложна жена, доктор Сьоренсен, и някой трябва да си поговори сериозно с теб. Но не сега. Никога не съм се чувствал по-добре, отколкото в момента. Бъдещето си намира начин да разреши дилемите.
Изабел също не искаше да започва спорове, които със сигурност не биха завършили добре. Тъй като за разлика от Александър знаеше, че бъдещето не разрешава дилемите от само себе си. Тъкмо обратното. Опитът ù сочеше, че след добрите времена неизменно идват лоши. И скоро щеше да стане точно това – вече твърде дълго ù беше хубаво.
– Има ли нещо за ядене в тази секс бърлога?
Изабел кимна. Двамата станаха и пиха чай със сандвичи в кухнята. Приказваха си за изкуство, за филми, за пътувания. После се любиха отново, но този път кротко и нежно. В леглото под завивките. Дълбоки целувки, меки движения. Уютно и интимно, без никакви странности. Дълго лежаха и се гледаха в очите, без изобщо да им се струва лигаво. Александър заспа преди нея и Изабел остана будна да го гледа. Той изглеждаше различно, когато спеше. Иначе непрекъснато беше в движение, имаше невероятна енергия, но сега изглеждаше спокоен. Тъмните вежди и мигли придаваха характер на златното лице. Косата беше късо подстригана, вероятно съвсем скоро, и тя леко докосна челото му с пръсти.
Започваше да се влюбва в този мъж.
Знаеше, че е глупаво, че е последното, което желае. Но Александър притежаваше дълбочина и чувствителност, срещу които защитните ù бариери падаха. Пътят към разбитото сърце беше точно такъв – да изпитваш толкова силни чувства към мъж, известен с любовните си истории, – тя го съзнаваше ясно. Само че можеше да спре чувствата си не повече, отколкото можеше да спре някой злонамерен вирус. Природата не е милостива. Тя е безпощадна и ни най-малко състрадателна. И винаги намира начин – независимо дали става дума за вирус, или за любов. Ако си силен, го преживяваш без твърде тежки поражения. Изабел придърпа завивката и над двама им, притисна се в него и затвори очи. Боже, надяваше се, че наистина е силна! Тъй като това имаше потенциала да я съсипе.
+nbsp
52
– Днес ще се виждам с Наталия и с майка ми – направи гримаса Александър.
Изабел седеше срещу него с чаша кафе. Изражението ù беше блажено и той се питаше дали изобщо е физически възможно да се откъсне от нея. Не знаеше как да се справи с тези непривични чувства, които от време на време го връхлитаха, когато я погледнеше. Онова, което беше изпитал в този апартамент… Онова, което Изабел му заповяда, и онова, което споделиха заедно… Беше уникално преживяване. През тези дни се сближиха толкова много. Той я гледаше как разсеяно чете заглавията във вестника. Беше облякла обикновена фланелка. Гримът беше измит, а секси роклята – старателно сгъната и прибрана. Така май я харесваше повече.
– А аз съм изостанала ужасно с документацията – каза тя, вдигна очи и завъртя един кичур коса около пръста си.
Очите ù бяха усмихнати и от това сърцето му трепна. С тази жена беше правил неща, които никога не беше пробвал преди. Странно, колко здраво свързан се чувстваше сега с нея.
Стана от масата, изми си чашата и ù сипа още кафе от каната.
– После ще ти се обадя – обеща ù.