Изабел вдигна очи към него и той се наведе и я целуна. Тя го прегърна и той силно я дръпна към себе си. Боже, не искаше да излиза, искаше просто да стои тук и да я целува, да вдишва аромата ù, да се опива от близостта ù.
– Ще се чуем – промълви тя с уста на шията му.
Отиде пеш до „Фотографиска“, пристигна рано, седна на маса с гледка и веднага потъна в мисли за секс и Изабел. Разсеяно въртеше телефона в ръцете си. Половин час откакто се разделиха. Дали вече можеше да ù пише?
– Леле, колко сериозен изглеждаш! – възкликна Наталия.
Александър вдигна поглед. Беше толкова дълбоко потънал в мисли, че дори не забеляза кога е дошла сестра му.
Той се изправи, прегърна я и после ù държа стола, докато седне.
– Дейвид ме докара. Мама каза, че ще паркира и ей сега ще дойде.
– Ще паркира? Дори не знаех, че кара кола.
– Нали ти казах, че е променена. Кара кола под наем, гледа Моли, държи се учтиво с Дейвид.
– Вярно? – попита той дълбоко скептично. – Учтива е с Дейвид? С архиврага?
– Старае се.
– Наистина? – Той я изгледа развеселено. – Така. А да разбирам ли, че си казала на любящата ни майка, че вече поддържаш връзка с биологичния си баща?
Наталия пусна дамската чанта в скута си със смутено изражение.
– Не съвсем. Мама не знае, че общувам с него. Не още. Моля те, не ù казвай.
– О, моля ти се, сякаш изобщо бих ù казал нещо.
Тя присви очи срещу него:
– Наистина ли си ù толкова сърдит?
– Просто не разбирам защо вечно я защитаваш. Защо ти не ù се сърдиш? Винаги се е държала с теб като с отпадък.
Наталия взе менюто и му хвърли кос поглед.
– Сближаваме се. Тя е баба на детето ми. И знам, че иска да оправи отношенията си и с теб.
Александър едва не изстена на висок глас.
– Какво търси толкова дълго в Швеция, между другото? Няма ли да си върви във Франция?
– Не го е казвала, но мисля, че Стокхолм ù липсва. Ние ù липсваме. Спомена, че ù се ще да си купи жилище тук, за да може да идва по-често. Сама. Моля те, не можеш ли поне да се опиташ? Мъничко?
„Така става, като се задържиш твърде дълго в Швеция. Семейството повишава очакванията си към теб.“ Той погледна през големия прозорец на ресторанта. „Фотографиска“ гледаше към морето и той виждаше и Юргорден, и „Гамла стан“ отвъд водата.
– Може ли да не говорим за мама? – помоли той.
– Разбира се. – Наталия се усмихна невинно. – Как върви с Изабел?
Трябваше да се досети, че тя ще подхване тази тема.
– Защо питаш?
Тя го изгледа, златистите очи, които виждаха всичко, го изучаваха внимателно.
– Нали бяхте заедно в Сконе. И на сватбата изглеждахте много интимни. Не само аз го забелязах. Заедно ли сте, или не?
Това беше въпросът.
Заедно ли бяха? Той и Изабел? Александър нямаше представа, знаеше само, че това, което изпитваше към нея, започваше да прилича на мания. Сутринта едва стана от леглото, не можеше да мисли за друго, освен за нейното тяло и лунички, и смях.
– Е, сватбата беше преди цяла вечност – отвърна той небрежно, все едно не беше прекарал всяка минута оттогава насам в мисли за Изабел. – Между другото, чувала ли си се с Аса? Изпрати ми сума ти снимки с палми и плажове.
– Да, да, двамата с Майкъл явно са най-щастливата двойка на света. Кой би повярвал? Но ако обичаш, не сменяй темата. Заедно ли сте с Изабел, или не?
– Познаваш ме, звучи ли ти много вероятно? – каза той с насилена нехайност, докато пулсът му се усили твърде много.
Тя дълго го гледа в очите.
– Надявам се разбираш, че заслужаваш да бъдеш обичан. Наистина – продума тя тихо.
– Защо го казваш? Знам, че цял куп жени ме обичат – засмя се той.
Никога не му беше хрумвало, че Наталия мисли така – че той не се смята за достоен да бъде обичан. Или пък тя беше права? Дали той изобщо искаше любов?
Сведе поглед. Не му се говореше за това, не и със сестра му. Беше твърде лично. Наталия само щеше да почне да му опява да се престраши и да си живее живота, и други подобни дивотии, които не му се слушаха. Не сега. Беше твърде рано, а той – твърде объркан.
Изглежда тя долови нещо в погледа му, защото остави въпроса и само каза меко:
– Никога не си оставал толкова дълго в Швеция. Явно се чувстваш добре в апартамента.
И той осъзна, че дори не я е канил в новия си дом. Милата Наталия, която му беше най-вярна в целия свят.
– Не знам. Животът ми е най-вече в Ню Йорк.
Боже, той самият вече почти не го вярваше!
– Живот? Имаш предвид купоните и статиите по вестниците, в които попадаш, за да дразниш мама и татко?
Той махна с ръка.
– Вече съм друг човек.
– Ти си умен, Александър. Не искаш ли да направиш нещо повече с живота си? Заради самия теб?