Този гняв, който изпитваше към нея, беше толкова безсмислен. Тя си беше такава. И той си беше такъв. Може би беше твърде късно. Може би винаги е било.
– Моля те – обади се Наталия и го погледна умолително.
Той затвори уста, затропа с пръсти и отмести поглед. Знаеше, че съсипва обяда, който е чакала с нетърпение. Но нима Нат не бе наясно, че той винаги постъпва така? Не я беше карал да кани майка им. Ако останеше разочарована, сама си беше виновна.
Поне на теория.
Той ù кимна.
Може да не обичаше майка си, но заради Наталия можеше поне да престане да я мрази.
Може би.
– Ще поръчваме ли? – погледна го Ебба умолително.
Светлото лице, което някога бе обичал безгранично, го гледаше с молба в погледа. Не беше чак толкова гладко, сега забеляза. Бръчиците около очите и устата все пак разкриваха възрастта ù. Беше го изоставяла, отново и отново. Беше го манипулирала, беше го лъгала, винаги беше поставяла себе си над нуждите на собствените си деца. Но тя беше просто човек. Дори тя.
Той леко, за миг, я потупа по ръката.
– Да поръчаме, мамо.
Той се усмихна на Наталия, която няколко пъти мигна объркано.
„Благодаря“, размърда устни беззвучно.
И изведнъж му се стори, че някаква тежест се е вдигнала от плещите му.
53
Изабел разчисти апартамента на Евгений. Обикаляше от стая в стая, нагласяваше покривки, припомняше си какво са правили, поруменяваше леко и после продължаваше. От време на време телефонът ù изписукваше и тя прочиташе поредния есемес от Александър. Спираше и се подсмихваше.
Може би все пак беше хубаво, че му се наложи да излезе, че поне известно време щяха да дишат един без друг. Не че това я спираше да копнее да се видят отново, помисли си тя, докато се уверяваше, че не са забравили някакви уличаващи материали в спалнята или под диваните.
Прибра последната чаша в шкафа, провери дали е взела всички… хм, принадлежности в чантата си, уви цветята в целофана и след това слезе до таксито, което беше поръчала.
Трябваше да сложи край на тези разходки с такси, реши тя, докато се качваше в колата, за да се прибере у дома. В апартамента си остави чантата, намери най-голямата ваза, която притежаваше – наследство от баба ù – и постави орхидеите на кухненската маса. Опита се да си спомни кога последно е получавала цветя от някой мъж, любовник, но не успя.
Едва се беше преоблякла в домашните си дрехи, когато Александър изпрати нов есемес. Този път само едно червено сърчице. Тя стоеше и го гледаше, усещаше как собственото ù сърце тупти. Ох, това вече беше глупаво! Чувстваше се като шестнайсетгодишна и влюбена за пръв път. Като изключим, че не бе изпитвала толкова силни чувства към когото и да било на шестнайсет години.
Седна пред компютъра. Изоставаше с абсолютно всичко, помисли си, докато отваряше файлове и се мъчеше да влезе в сериозно работно настроение.
Съумя да работи ефективно в продължение на час-два, преди да започне да се прозява. Не беше спала много през нощта. Направи кафе, взе си бърз душ и пак седна пред компютъра.
Получи есемес, поне двайсетия за деня:
Колко скоро можем да се видим?
Тя далеч не беше убедена, че е разумно да позволява на Александър да краде толкова много от времето ù за работа. Но как само жадуваше за него!
Ще видим. Трябва да работя.
Тя отпи от кафето, отвори един лекарски сайт, за да потърси някаква студия, натисна линк към статия във вестник, прочете я, щракна върху друг интересен линк и хоп – вече сърфираше в сайтове, споменаващи Александър де ла Грип. Избягваше онези, които вече беше чела, не искаше да вижда стари клюки, вместо това намери статия за кариерата на Ромео Роци, която прочете с голямо любопитство. Последва линка към личния му сайт, видя снимки от ресторантите на Ромео, щракна върху друг линк, попадна на известно заведение на покрива на небостъргач в Ню Йорк, разгледа красивите хора и видя…
Сбърчи чело.
Вторачи се.
Не може да бъде…
Да, определено беше Александър. С две млади момичета на коленете. Изглеждаше пиян. Беше хванал едното през кръста, другото – за бедрото. Тя прочете текста под снимката. Нямаше кой знае каква разлика между тази и всички други, които бе виждала. С едно изключение. Погледна календара за всеки случай. Свери още веднъж и с историята си в скайп.
Да.
Беше от последния му престой в Ню Йорк. Същия ден, в който бяха започнали да се чуват по скайп. Тогава ù се беше сторило, че са се сближили много. Когато той се закле, че не е спал с онова момиче с особеното име.
Тя застина с неприятно усещане в цялото тяло.