Устата му беше напълно пресъхнала.
– Толкова съжалявам!
Той хвана внимателно ръката ù. В неговата тя изглеждаше малка, безтегловна. Носеше проста тънка сребърна халка на палеца и на него му идваше да заплаче от разказа ù.
– Но татко се прибра и забрани – продължи тя. – Отказа. Той ме спаси и после избягахме. Той жертва всичко заради мен. И никога не е искал нищо в замяна. Вярва ми напълно, нищо не изисква от мен. Само че аз изисквам от себе си. Разбираш ли?
Питър кимна, макар да не разбираше напълно. Това беше толкова чуждо на неговото ежедневие.
– Обещах си да почакам, докато срещна добър мъж. Мил мъж. Не се доверявам лесно. Виждала съм твърде много. Но сега чувствам, че съм го намерила.
Тя стисна ръката му, преплете нежните си пръсти с неговите. Контрастът беше толкова красив, че го стегна гърлото. Питър се покашля.
– Но нали разбираш, че аз не съм добър човек? Казах ти какво сторих. От всички мъже, които си срещала, аз определено не съм най-добрият, мога да ти го гарантирам.
Гласът му секна. Де да можеше да се върне назад във времето, да постъпи различно, да изкупи греховете си!
– Знаеш какво стана, аз…
– Идиот! – прекъсна го тя и пак го целуна.
Питър не знаеше какво става. Но Джина седеше на дивана му и го целуваше, затова той реши да не прекалява с анализите.
Придърпа я към себе си внимателно, обхвана с ръка тила ù и целувката се разгорещи. Ръката му се плъзна по гърдите ù, неусетно.
Тя се скова и той бързо дръпна ръка.
– Извинявай – каза веднага.
– Идиот! – промълви тя отново до устата му.
– Джина, не мога… – заекна той.
Не беше лягал с жена от цяла вечност. Щеше да се посрами. А тя беше толкова красива, заслужаваше най-доброто.
– Не искаш ли? – попита тя тихо.
Той се засмя на този въпрос. Беше толкова далеч от истината.
– Напротив, толкова го искам, че чак боли – отвърна искрено. – Но, Джина…
– Какво „но“? – попита тя раздразнено. – Искаш ли го? С мен? Защо?
И го зашлеви право през лицето. Беше толкова невероятно неочаквано, че той зяпна. Тя имаше малки и тънки ръце, но беше силна и от дланта ù бузата му пламна.
– Какво прав…
Тя пак го удари. Силно. Бузата му вече гореше. Питър стана от дивана, но тя скочи след него, препречи му пътя, като дишаше тежко.
– Джина… – изрече той безпомощно.
Какво толкова беше направил?
Тя се прицели, той видя ръката ù да приближава и тя го удари за трети път, още по-силно. Звукът отекна в стаята. Без да почака, тя пак вдигна ръка и Питър се стегна.
Тя спря, свали я.
– Защо ли? – попита задъхано. – Ето защо. Защото си добър човек. Защото вярваш, че си лош, че трябва да стоиш настрана от всички жени, понеже се имаш за някакво чудовище. Само че аз съм срещала чудовища, Питър. Истински чудовища. Ти не си от тях. Дори когато те удрях, абсолютно непровокирана, като някаква луда, ти не отвърна. Ти си джентълмен. Ти си мил, ти си нежен.
– Но онова, което причиних на Каролина…
– Всички хора имат склонност и към добро, и към зло. Всеки може да причини зло. Но ти не си онзи, който си бил като ученик.
– Не мисля, че бих могъл отново да сторя такова нещо. Боже, така се надявам!
Той си беше обещал, че по-скоро би умрял, отколкото да направи нещо такова. Не защото бе добър човек, а защото не би могъл да живее повече с такава вина.
– Толкова съжалявам, ужасно е.
– Ти купи онова, което брат ми искаше повече от всичко. Отдели му от времето си. Слушаш. Ти си внимателен и те е грижа. Затова. Идиот! – добави тя начумерено.
– Ама…
– Не – прекъсна го тя остро. – Никакво „ама“. Сега искам да легна с теб. Ако ти не искаш, хубаво. Но ако искаш, престани да се вайкаш, че си лош човек.
– Искам – прошепна той.
Тя вдигна брадичка, каза предизвикателно:
– Ако не искаш, добре.
– Искам. Повече от всичко друго. Не да легна с теб, а да се любя с теб.
Тя прехапа устни.
– Добре тогава.
Целунаха се пак, прави, прегърнати. Зряла целувка.
Тя се отдръпна и сведе очи към гърдите му.
– Има само едно нещо, което трябва да знаеш.
– Какво?
Той я погали по ръката, реши, че все пак би могъл да се помири със свят, в който му е позволено да милва нежната кожа на Джина.
– Не е кой знае какво – каза тя, но все така избягваше очите му и дъвчеше долната си устна. – Но по-добре да знаеш.
– Какво?
– Само не откачай и не му придавай твърде голяма важност. Но технически погледнато…
Тя преглътна, вдигна лице и срещна погледа му.