– Аз съм… така да се каже… девствена.
– Шегуваш ли се?
– Да, нали? Не. Никога не съм била с мъж. И съм целувала единствено теб.
Той нямаше представа как е възможно да успееш да минеш нецелунат през живота, но все пак беше достатъчно умен да не каже нещо, което да я стресира. И без това вече го мъчеше сценична треска при мисълта да бъде с тази красива млада жена. Трябваше да го направи идеално за нея. Да ù предложи за пиене нещо повече от чай. Може би нещо за ядене. Да я ухажва.
– Питър?
– Трябва да седна.
– Не сме длъжни да правим нищо.
Той я хвана за ръка, дръпна я до себе си на дивана, докосна я по бузата и я целуна.
– На света няма нищо, което да желая повече.
Той не го каза, но си помисли думите:
Обичам те.
Отново и отново.
Обичам те, Джина.
Джина изпита такова облекчение, че едва не се закиска. Обаче само се усмихна и остави Питър да я целуне. Беше споделила и той го беше приел великолепно.
Не беше планирала да бъде девствена на двайсет и две години. Просто се беше получило така. Не беше от момичетата, които имаха гаджета в гимназията. Годините минаваха, тя не срещна никого, когото да харесва, и изведнъж се оказа толкова голяма, че започваше да става неловко. Разумът ù подсказваше, че не може да е единственият девствен възрастен човек на света. Но беше чакала правилния мъж, а той така и не се появяваше. Досега. Под формата на разведен бял икономист. Някой там горе определено имаше чувство за хумор.
Питър я хвана за ръка и я поведе. Озоваха се в банята. Беше горе-долу с размерите на хола на Джина.
– Еха! – възкликна тя, впечатлена напук на волята си.
– Знам – отвърна той, извади меки хавлии и ги нареди на една пейка. – Брокерът беше много поетичен, когато ми пробутваше апартамента. Тогава ми се стори нелепо голям, но сега съм доволен. Сега, когато ти си тук. Помислих си, че можем да се изкъпем заедно?
Джина кимна. Направи още една крачка навътре и сякаш влезе в спа. Не че някога беше стъпвала в спа. Ухаеше на чисто и ароматно. Осветлението се състоеше от миниатюрни лампички като звезди по тавана. Всичко друго беше приглушено, спокойно и меко. Питър си свали ризата и тя погледна гърдите му крадешком. Беше добре трениран. Не супермускулест, но някак солиден. Тесни бедра, тясна пътечка тъмноруси косми, която изчезваше под панталона. Тя би трябвало да изпитва свенливост, но сякаш бяха минали стадия на свенливостта. Вместо това погали с длан гърдите му и разпери пръсти върху гръдните му мускули. Ръката ù беше тъмна, почти черна на фона на бледата му кожа. Той сложи ръката си върху нейната, целуна я и тя си помисли, че тези целувки си заслужават дългото чакане.
Помогнаха си взаимно с дрехите. Питър беше толкова безкрайно нежен с нея – пръсти, леки като перца, меки целувки, – че тя се чувстваше като разглезена принцеса. Банята беше достатъчно голяма да побере цяла свита. Питър я сложи да седне на един от столовете и после коленичи пред нея. Свали ù платнените обувки, внимателно ги остави настрана. Погали прасците ù, нагоре по бедрата, помогна ù с бикините, сгъна ги. Беше толкова нежен, толкова спокоен, че Джина просто се остави на мига. Той целуваше коленете ù, корема, раменете. След това влязоха заедно под душа.
Джина беше учила медицина почти два семестъра. Познаваше анатомията. Беше учила химия, биология, беше изучила човешкото тяло. Само че нищо от това не я беше подготвило за усещането на мъжки член в ръката ù, колко топъл и твърд, и интимен ще бъде в дланта ù. Никога не си беше представяла какво ще е други пръсти, освен нейните, да докосват тялото ù.
Той я насапуниса, внимателно, нежно, едва ли не смирено. Душът течеше върху им, докато се целуваха. Той я изплакна, избърса я с огромна хавлия. Коленичи, изсуши ходилата ù, прасците, бедрата.
– Толкова си красива! – прошепна.
И Джина се чувстваше красива. Не просто екзотична и млада. Но и желана, привлекателна зряла жена.
Любиха се в леглото му. Той действаше бавно с нея, целува я и я гали, докато стана повече от готова. И беше внимателен, докато влизаше в нея, и беше толкова хубаво, че Джина си помисли колко разумно е постъпила, като е чакала точно него.
Тя го галеше по косата, усещаше как се движи в нея. Беше по-хубаво, отколкото си го беше представяла. Различно, но по-добро. По-сериозно. Беше толкова нежен, толкова мил.
След това лежаха и си приказваха. Докосваха се, сближаваха се, привикваха към тази нова интимност.
– Как си? – попита той за поне пети път и я погали по носа, челото, устата. Целуваше я.
– Мисля, че това е един от най-хубавите дни в живота ми.
– А аз знам, че е един от най-хубавите в моя – каза той. – Болеше ли?