– Знаеш ли, ни най-малко. Горкото ми тяло сигурно така се е изненадало, че прави секс, че забрави да протестира.
– Ако нямаш нищо против, че го казвам, но обичам тялото ти.
Той замълча и думата „обичам“ застина между тях.
Джина се усмихна и го погали по бузата. Тя изпитваше силни чувства, иначе никога не би легнала с него. Но не бързаше. И знаеше, че Питър не би я притискал.
Той я придърпа към себе си, легна върху нея и Джина пак се закиска. Пак. Тя вдигна очи към тавана и после пак се закиска.
И след това се любиха отново.
56
Александър остави приборите. Беше му трудно да се съсредоточи върху обяда, макар че той го беше предложил. Бяха минали два дни, откакто видя Изабел за последно. Цяло денонощие, откакто отговори на есемеса му.
Какво ставаше, по дяволите?
Той не искаше да я притиска. Но нали не си въобразяваше? Че се е отдръпнала? Дали тя имаше нужда да помисли? Дали се беше случило нещо? В такъв случай какво?
– Смяташ ли да ми кажеш защо ме покани, или да продължавам да гадая? – попита Лейла, докато им носеха кафето и десерта.
Наблюдаваше го с черните си всевиждащи очи и той изобщо нямаше да се изненада, ако тя действително виждаше право в душата му, четеше всичките му мисли и се забавляваше да изрежда множеството му недостатъци.
– Искам да говорим за финанси – каза той, докато се питаше дали Лейла знае нещо за Изабел.
– Слушам те.
Лейла разбърка черното си кафе.
– Колко ще ти трябват, за да вдигнеш „Медпакс“ на крака?
Изражението ù не се промени изобщо, дори не мигна.
– Поне в известна степен?
– Да.
– Милион. Може би малко под. Тъкмо направихме ревизия. Но ще бъдем следени неотлъчно. Не можем да си позволим никакви неясноти около нищо.
– Естествено. Ще говоря с управителния ми съвет.
Той имаше пари. Нямаше намерение да се мъчи да я купи или нещо подобно, но не можеше да позволи организацията на Изабел да загине. Болницата се нуждаеше от още кислородни апарати и персонал, иначе щяха да умират деца. Харчеше за какво ли не, по-добре да даде пари на тях. Освен това беше сигурен, че отиват където трябва, че има пряка полза от тях. „Медпакс“ не плащаше високи заплати, нямаше излишни административни разходи и определено сътрудниците им не се печаха на слънце около басейна. И той държеше да помогне на организацията на Изабел, да направи нещо.
– Защо реши да ни помагаш, ако мога да попитам?
– Реших да опитам да направя нещо за света. За разнообразие.
И да се покажа достоен пред една жена, която силно ме вълнува.
Лейла изглеждаше безкрайно скептична.
– Значи няма нищо общо с Изабел?
– Защо питаш? Казвала ли е нещо за мен?
Защо тя не отговаряше? Какво може да се е променило през краткото време, в което не са се виждали? Бяха се разделили като… ами като че означават нещо един за друг, а сега – нищо. Нима не я беше преценил правилно?
Лейла вдигна черна като въглен вежда:
– Да е казала нещо? Да не сте в прогимназията?
– Просто питам.
– Всички очакват от нас, психолозите, да ги призоваваме да обсъждат проблемите си.
– Опитах се да говоря с нея. Тя ме избягва.
Лейла изви устни в усмивка. „У нея определено има злобна жилка“, помисли си той. Но беше зажаднял да говори за Изабел, затова реши, че си заслужава да я изтърпи.
– Трябва да знаеш, че според професионалното ми мнение е напълно безсмислено да се разговаря. Започнат ли всички да си обсъждат проблемите, неизменно се стига до недоразумения.
– Ммм – съгласи се Александър.
Той самият винаги е бил убеден, че многото говорене по важни теми е крайно надценено. Но по тази причина сега нямаше представа как да се държи.
– Според теб какво трябва да направя?
Лейла протегна ръка, огледа лъскавите си черни нокти.
– Трябва да разбереш, че Изабел е човек, на когото страшно държа. Миналата есен беше в Либерия, знаеш ли го?
– Да. И аз също държа на Изабел, надявам се, че си наясно.
Лейла махна с ръка.
– Но със сигурност не ти е разказала, че докато всички други лекари останаха на терен четири седмици, тъй като нямаше как да изтърпят условията по-дълго, Изабел остана осем. Не можеш да си представиш какво е преживяла. Тази жена е по-силна от всеки, когото познавам.
– Вече го знам – отвърна той и се почуди накъде бие Лейла.
– Не те разбирам. Възникне ли ситуация, в която трябва да избирам между благополучието на Изабел и твоите пари, ще избера Изабел. Никога никой не се е борил вместо нея. Тя е добър лекар, но е сложна личност. Само че откакто ти се появи, е променена.