– Въпросът ми е за какво си готов да платиш, нищо друго – разясни Том.
Александър поклати глава, нямаше какво да му мисли, смяташе, че в момента просто пилеят време.
– Искам да знам къде е тя – каза той студено. – Дали не ù се е случило нещо. Ще платя колкото се налага. Парите са най-малкият проблем.
– Дай ми половин час.
Том се скри в някаква съседна стая и се върна след петнайсет минути.
– Свързах се с едно момче, което е в района. Ще отиде до Нджамена и после ще се обади.
Той написа банкова сметка и сума и подаде листчето на Александър.
– Регистрирай се в „Уестърн Юниън“. Прати парите. Ще действаме. Моят човек ще започне да проверява болници и лекарски кабинети веднага щом пристигне. Носилки и стаи. Медицината по онези места не е особено модерна. Знаеш ли със сигурност, че е в Нджамена?
Александър прогони образа на ранената Изабел, в безсъзнание върху някаква мърлява носилка. Мръсни спринцовки и местни шамани.
– Не. Написа само, че е пристигнала. Сменила е самолета в Истанбул, поне според „Медпакс“.
Да не би да е сгрешил и Изабел да е изчезнала в Истанбул? Дали това беше за предпочитане? Или по-лошо?
– Окей – кимна Том. – Сега чакаме.
– Какво?
– Като за начало дали тя няма да се обади. Това все още е най-вероятното. Тя е в Африка, всичко е възможно – откраднат мобилен телефон, паднала батерия, слабо покритие. Ако не се свържем с нея до утре сутринта, ще видим какво е намерил моят човек.
– До утре? Ами ако е отвлечена? Не трябва ли да предприемем нещо?
Не му трябваше експерт, за да му казва да седи и да чака. Александър не се сдържа и се обърна към Дейвид. Дали Том наистина знаеше какво прави?
– Ако, повтарям, ако тя е пленена, няма да чуем нищо поне няколко дни – отговори Том сериозно. – Такава е тактиката на похитителите.
– Какво? Защо?
– Понеже това е най-страшното – отвърна Том и ако Александър не беше убеден, че на Том му липсват нормалните човешки чувства, би помислил, че вижда съчувствие дълбоко в черните му очи. – Пречупват близките с чакане и несигурност.
Дейвид пристъпи към тях:
– Том знае какво говори.
Александър кимна. Ясно беше, че Том е експерт.
– Можеш ли да ми намериш нейна снимка? За предпочитане черно-бяла.
– Да.
Александър избърса потта от лицето си. Да намира снимки и да праща пари. Струваше му се толкова недостатъчно.
На другата сутрин още не беше чул нито дума. Беше минало по-малко от денонощие, откакто започна да се тревожи сериозно, но вече се чувстваше тотално изцеден. Пречупват близките, като ги карат да чакат. Как може да преживееш такова нещо?
Отново се обади на Лейла.
– Чула ли си нещо?
– Не. Би трябвало вече да е в болницата. Но там цари хаос, докато Идрис е болен, трудно е изобщо да се свържем с някого. Не намирам и нашето момче за всичко, Юго. Трябваше да я посрещне на летището. Но тя може да е изпуснала полета от Истанбул, самолетът може да е закъснял, Юго може да е забравил. Стават такива неща, но Изабел е опитна. Обучена е да се справя с непредвидени ситуации.
– Но не би ли трябвало да се е обадила досега?
Лейла се поколеба.
– Имаме установен ред за такива случаи. Ще почакаме още малко – рече тя накрая.
Александър ù затвори. Ако още някой му кажеше да чака, щеше да счупи нещо.
– Моят човек, Луц, е пристигнал в Нджамена. Бил е в района.
Александър бъркаше кафето, което бяха поръчали, и се питаше какво може да търсиш „в района“ на Нджамена, но предпочете да не задава въпроси.
Том Лексингтън, който седеше с гръб към стената и наблюдаваше другите клиенти в кафенето, имаше вид, че познава хора, намиращи се в най-страшните места на света и само чакащи да получат за задача да намерят изчезнали лекарки.
– Луц е разпитал. Никъде няма ранена бяла жена. Отишъл и до детската болница. Казали, че тя така и не е пристигнала. Не намерил никой, който да я е виждал в хотела. Но жена, която би могла да е тя, се е регистрирала там.
Том показа снимка с мобилен телефон на подписа ù. Александър кимна, позна почерка на Изабел. Значи е пристигнала в Нджамена. Досега той таеше смътна надежда тя да е останала в Стокхолм и просто да не отговаря на обажданията му. Ала е била в Нджамена и след това е изчезнала.
– Местното момче за всичко, Юго, трябвало да я посрещне – продължи Том. – Той им е служител, но се разболял, отишъл при някакъв лечител и взел нещо, което го извадило от строя за няколко дни. Така, да обобщим. Тя стига от летището до хотела, но после изчезва безследно. Ще се опитаме да проследим мобилния ù телефон. Дай ми номера ù.