Точно десет минути по-късно Александър вече седеше на стола срещу него. Такъв си беше брат му – винаги идваше навреме, когато смяташе, че е важно. По някаква причина това дразнеше Питър.
– Оказва се, че ми трябва подписът ти за това – подаде му Александър пластмасова папка.
Преди беше обратното – налагаше се Питър да преследва Александър, за да подписва документи. Не беше приятно двама души, които изпитват толкова силна взаимна неприязън, да са така здраво обвързани финансово. Да, властта над „Инвестум“ беше отнета от ръцете на семейство Де ла Грип, но те все още бяха съпритежатели на няколко различни фирми и дружества, които на свой ред бяха съсобственост на трети фирми. Това бяха стари структури, предназначени да защитават още по-старо семейно имущество. Дори Александър, при цялата му липса на интерес към всичко, свързано със семейството, не можеше да се измъкне напълно.
– Какво е това? – попита Питър и хвърли едно око на документите.
Александър сви рамене.
– Какво ли не. Прочети ги.
И той, и Александър си имаха хора, които им помагаха с финансите, управляваха парите им и се грижеха за административните въпроси. Но двамата братя си приличаха повече, отколкото би допуснал човек. Не обичаха да губят контрол. В девет от десет случая Александър се държеше като разхайтен глупак, но Питър го беше виждал във вихъра му и винаги беше подозирал, че привидното безгрижие на Александър е постановка за пред другите. Може би просто начин да дразни баща им. Бог беше свидетел, че ако е така, бе постигнал целта си. Питър не беше чувал баща им да казва една добра дума за Александър от години.
Погледна брат си, който седеше с кръстосани крака и отегчено изражение. Носеше един от скъпите си костюми, които му стояха толкова добре. Питър знаеше – тъй като един път беше попитал, – че му струва хиляда долара всяка седмица да поддържа тази уж небрежна и въздълга коса. Александър винаги беше водил твърде разточителен живот. Апартаментът в Горен Уест Сайд, замъкът в Сконе и непрестанните купони по цял свят. Как всъщност си го позволяваше? Самият Питър беше заможен по всички стандарти, но това беше шведско богатство, в голямата си част наследено, управлявано от стара адвокатска кантора. Стигаше за скромно място в дъното на списъка на най-богатите хора в страната, за пътешествия до Карибите, за скъп апартамент в Йостермалм, два-три автомобила и гардероб с елегантни костюми. Александър обаче общуваше с най-богатите хора в света. Откъде идваха парите?
– Какво направи с твоите акции от „Инвестум“? – попита той, докато търсеше хубава писалка на бюрото си.
– Продадох ги. Мразех тази фирма. Ами ти?
Питър сви рамене.
– Аз бях посочен за наследник, така че не съм мразел „Инвестум“. Но и аз продадох повечето.
Александър се ухили:
– Добра сделка.
– Да – съгласи се Питър и за малко също да се усмихне.
Питаше се дали баща им е запазил своя дял. Не че имаше някакво значение. Семейство Де ла Грип завинаги беше изтласкано от „Инвестум“, а баща му никога повече нямаше да му проговори.
– Този път колко време смяташ да останеш в Швеция? – попита той, докато подписваше документа, който току-що прочете.
Мимолетната топлота в израза на Александър изчезна. Той изгледа Питър хладно:
– Защо питаш?
Питър също веднага мина в отбранителна позиция.
– Беше най-обикновен въпрос – изсъска.
– Всъщност оглеждам апартаменти на „Страндвеген“. Тъй че няма да се отървеш от мен, ако това имаш предвид. Чисто и просто ще трябва да се опитваме да се избягваме един друг. Не би трябвало да е толкова трудно. Ако ти отбягваш всички забавни места, аз ще гледам да отбягвам тъжните.
Питър сведе поглед. Дали му се искаше Александър да остане в Стокхолм? Дали наистина се нуждаеше от още един роднина, който да му напомня как се е провалил… Не му ли стигаше Наталия и нейното идеално семейство и фантастична кариера?
– Имаш ли брокер? – попита накрая.
Александър посочи документите:
– Не можеш ли просто да ги подпишеш, че да си вървя? И аз не знам защо дойдох, трябваше да изпратя някого от банката.
Питър погледна широкоплещестия мъж, който седеше срещу него. Сякаш гледаше непознат. Александър беше толкова дребничък и срамежлив като малък. Чувствителна душа, която обичаше всичко живо. Искаше му се да знае какво мисли брат му за детството им. Въпросите на терапевтката пробудиха у него толкова много размисли за това кое формира личността, какво го е направило такъв, какъвто е. Александър търпеше много удари от баща им, когато беше малък, също и Питър. Баща им беше тиран и детството на двете момчета далеч не беше толкова различно. Но въпреки това в повечето отношения изобщо не си приличаха. Каква бе причината? Какви избори е направил сам, които са го формирали като човека, който е днес? Александър беше гениален в социално отношение, всички го харесваха, докато Питър се чувстваше все по-изгубен. Не можеше да вини само средата си. Явно имаше и още нещо, нещо в него… Може би просто е бил роден лош? Дефектен човек. От онези, за които хората четат понякога, безчувствен и повреден. Той погледна косо Александър, който седеше и поклащаше ръчно шитата си обувка от телешка кожа, докато се оглеждаше разсеяно.