– Наистина ли тук ти харесва? – попита Александър.
– Става.
– Не е ли ужасно потискащо място?
– Това е работа, Александър. Може би си чувал за това? Макар ти самият никога да не си работил.
Питър не възнамеряваше да прозвучи чак толкова надменно. Но не можеше да не мисли, че Александър, с целия този талант, би трябвало да върши нещо по-смислено. Да, никой от двама им не се нуждаеше от работа по чисто икономически причини, но Питър винаги бе смятал, че човек трябва да върши нещо, а Александър беше толкова умен. След военната служба постъпи в Стокхолмския стопански университет – учебно заведение, в което Питър така и не успя да влезе. Разбира се, Александър веднага се прояви като изключително финансово дарование. Поне преди да му омръзне и да замине за Лондон да купонясва. Питър, от друга страна, трябваше да се бори със зъби и нокти за всеки учебен кредит.
– Просто искам да кажа, че си прахосваш живота – поясни той.
Александър махна невидима прашинка от ръкава на сакото си и после му хвърли толкова леден поглед, че Питър изтръпна.
– Смяташ ли, че е най-подходящо точно ти да четеш морал?
Мълчанието и недоизказаното между тях се нагнетиха, докато Питър вече почти не можеше да диша.
Той отново се наведе над документите, а Александър се изправи. Тихо бръмчене на прахосмукачка приближаваше към тях.
– Ама това си ти, Джина! – провикна се Александър през отворената врата.
Питър напълно беше забравил, че Джина беше започнала да чисти при тях вечер. Май Наталия я беше препоръчала и сега тя беше тук. Александър ù прошепна нещо и Джина направи едно от онези особени движения с глава, които жените винаги правеха, привлечени от енергийното поле на чара на брат му. На Питър винаги му беше извънредно трудно с жените и той знаеше, че една от причините да не приема и малкото покани, които още получаваше след развода, беше страхът му да не извърши нещо още по-лошо от вече стореното.
– Всеки момент приключвам навън, може ли да започна тук? – попита Джина. – Да изпразня кошчето…
– Малко сме заети – отвърна Питър и още преди да затвори уста, усети, че не се получи както искаше, че прозвуча надуто и снизходително.
Тя сви устни. Нещата винаги се объркваха, когато говореше с Джина. Той не знаеше защо се чувства толкова неуверен в нейно присъствие, защо се сковава и заеква.
– Почти приключихме, Джина – намеси се Александър любезно и с широка усмивка на уста. – Много се радвам, че си тук. Ще се постараем да не пречим на работата ти.
Тя изглеждаше умилостивена, докато приглаждаше престилката си с ръка, а Питър я гледаше тревожно. Искаше му се да каже нещо непринудено и мило. Но главата му сякаш се беше изпразнила. Джина работеше за семейството му от няколко години, но той така и не беше съумял да се държи освободено с нея. Незнайно защо всичко, което кажеше, прозвучаваше глупаво. А после, когато се опиташе да замаже положението, да покаже, че не е толкова ужђсен, само влошаваше нещата още повече.
– Подписах всичко – обърна се вместо това към Александър, който беше облегнал рамо на рамката на вратата и се усмихваше на Джина. – Можеш да си вървиш – продължи той неодобрително. – Аз имам още малко работа. – И погледна Джина. – Тя също, не ù пречù.
Александър го изгледа.
– Ти си такова лайно! – процеди накрая и изтръгна папката от ръцете му. – Не му давай да те командори – подхвърли на Джина.
Питър пъхна ръце в джобовете на панталона, отказа да се остави да го прогонят от собствения му кабинет. Александър си отиде и той си отдъхна.
– Сега приключвам и ще те оставя на спокойствие – каза на Джина.
Тя просто излезе от стаята, без да продума.
Когато той си тръгваше половин час по-късно, не видя и следа от нея.
9
Единственото хубаво на този петък беше, че тази вечер скоро щеше да остане зад гърба ù, помисли си Изабел, докато излизаше от банята.