И мина покрай него все едно цял живот е ходила по задушни нощни клубове с мъже с опасни погледи.
Александър протегна ръка точно когато тя минаваше. Сключи я около лакътя ù и Изабел примигна. Когато рамото ù се потърка в гърдите му, усети аромата на афтършейва му. Александър се наведе към нея и устата му докосна косата и ухото ù.
– Браво, Изабел! – прошепна той, пусна вратата и я последва вътре.
10
Александър не изпускаше от поглед леко поклащащите се бедра на Изабел. Харесваше му да я гледа в тази червена рокля с пусната по раменете коса. Приличаше на едновремешна филмова звезда с остър език и бърз ум. Освен това той беше във възторг, че тя се остави да я провокира да дойде тук с него. Проследи с вълнение вътрешната борба, изписана по лицето ù.
Беше шумно и претъпкано с топли танцуващи тела. Той не искаше да я води в заведенията на „Стюреплан“, където със сигурност щяха да го разпознаят, искаше я само за себе си и когато чу музиката, разбра, че това е точното място за тях. Само че не беше очаквал музика на живо и усети как тялото му се изпълва със страстните ритми. Усмихна се и протегна ръка към нея. Тя я пое и му позволи да я поведе към дансинга.
Той хвана и двете ù ръце, придърпа я към себе си.
– Просто следвай моите стъпки – надвика той музиката.
Тя промълви нещо, което прозвуча като „мили боже“, и започна да имитира неговите движения, отначало внимателно и съсредоточено, но после все по-самоуверено. Салсата е най-интуитивният танц на света, кубинските танци включват най-плътен физически контакт, а Александър знаеше, че е добър танцьор. В заведението беше горещо и когато си свали сакото, той забеляза, че погледът ù се плъзна по тялото му. По деколтето ù проблясваха капки пот. Изабел беше секси, но се оказа и неочаквано добра танцьорка. След като надви първоначалната несигурност, беше уверена, освободена и засмяна.
Музиката ставаше все по-бърза, страстна, почти наелектризираща. Осветлението беше приглушено, бедрата се полюшваха, ръцете пляскаха. Александър протегна десница, тя я пое, топла и потна, но стабилна. Позволи му да я обгърне с ръце, да я завърти. Той отново я придърпа към себе си, притисна топлото ù тяло към своето. Понякога Изабел губеше равновесие, но той винаги я улавяше и колкото повече танцуваха, толкова по-често намираха идеалния ритъм, приближаваха се все по-плътно един към друг, изпълнени с музиката на тромпетите, китарите, барабаните, разделяха се и пак се прегръщаха. Отново и отново, все по-бързо и по-бързо, докато и двамата задишаха тежко, гърди о гърди. Косата на Изабел беше натежала от топлина и беше полепнала по шията и раменете ù. Един последен залп и музиката утихна, избухнаха аплодисменти.
Музикантите съобщиха, че ще направят почивка, и Александър я поведе към бара.
– За мен само вода – помоли тя, избърса потта от челото си и му се усмихна, грейнала.
Идваше му да се наведе и да целуне плътните ù устни, да оближе потта, която се стичаше по шията, да придърпа това меко тяло към себе си…
Размислите му бяха прекъснати от потупване по рамото. Той се завъртя и се озова лице в лице с Джина.
– Здравей! – зарадва се той и я прегърна набързо. – Какво правиш тук?
– Дойдох с приятели. Вие какво правите тук, наистина ли харесвате такива заведения?
– Разбира се. Това е Джина, моя приятелка – представи я той на Изабел.
Джина се усмихна широко и си проправи път покрай Александър.
– Знам коя сте – каза тя ентусиазирано на Изабел. – Видях ви да танцувате и не можех да не дойда да ви поздравя. Уча медицина, бях на ваша лекция за работата с бежанци.
Александър не беше сигурен дали някога е чувал толкова много изречения едно след друго от иначе мълчаливата Джина.
– Помня ви – кимна Изабел любезно и се ръкува с Джина. – Стояхте най-отпред и след лекцията дойдохте при мен. Вие двамата откъде се познавате? – погледна тя Александър въпросително.
– Джина е част от семейството – каза той бързо, понеже не искаше Изабел да си помисли нещо лошо.
Обърна се към Джина, която беше престанала да му обръща каквото и да било внимание и сега гледаше Изабел с обожание. Хрумна му нещо:
– Джина, да не би да работиш и тук?
Джина посочи с глава една маса с млади хора.
– Празнуваме след изпит. Излизам за пръв път от години. Но изпитът беше важен.
– Какъв? – попита Изабел.
– „Здравият човек“.
– Помня го, много химия и биология. Труден. Добре ли мина?
Джина кимна и на Александър му се стори, че поруменя. Наистина ли сериозната Джина Адан беше загубила ума и дума от присъствието на своя идол?