– Доста добре. Но няма да ви се натрапвам повече – каза Джина и хвърли на Александър поглед, който можеше да се изтълкува като „тя е твърде добра за теб“, след което си отиде.
Музиката проехтя отново и Александър погледна Изабел въпросително, но тя поклати глава:
– Стига ми толкова. Утре ще имам мускулна треска.
– Как ще се прибереш? – попита той, когато излязоха на улицата.
По дяволите, как не му се искаше да се разделят!
– Ще хвана такси.
– Окей – каза той тихо.
Вдигна ръка и отметна един кичур коса от лицето ù. Тя го погледна в очите и той се наведе и я целуна по бузата. Не беше планирал нищо повече от целувка по бузата, но сега му беше трудно да се откъсне от нежната ù кожа. Тя също не помръдна и стояха дълго така, докато накрая тя потръпна от студ.
– Цялата трепериш.
Той понечи да си свали сакото, но Изабел се отдръпна.
– Недей, Александър, по-добре да се прибирам.
И той разбра, че тя няма предвид само късния час и умората си. Личеше си, че целенасочено се опитва да се държи на разстояние от него.
– Благодаря за хубавата вечер – продължи Изабел и сега в гласа ù се долавяше единствено учтивост, никакъв флирт, никаква покана за още целувки по бузите и интимни танци.
Тя махна на едно такси, което се движеше по почти пустата „Свеавеген“. Александър отвори вратата, тя седна на задната седалка, пожела му лека нощ и той затвори.
Гледаше я как се отдалечава, докато колата изчезна от поглед.
Закопча сакото си, пъхна ръце в джобовете. Тръгна пеш към хотела. Нещо уплаши Изабел и тя избяга. Несъмнено смяташе, че всичко между тях е приключило. Но Александър беше на друго мнение. Той не беше приключил с Изабел. Ни най-малко.
*
На другата сутрин Александър се събуди с готов план за действие. Прекара целия съботен ден на дивана в хотела, гледа телевизия, сърфира в интернет и чете едновременно. Винаги му беше трудно да стои дълго време на едно място, лесно се разсейваше, но когато телевизорът работеше, някак успяваше да се съсредоточи. След кратка разходка до книжарниците на „Местер Самуелсгатан“ и „Стюрегалериан“, той легна и чете до късно след полунощ.
Неделята прекара с брокера си, който прекъсна играта си на голф игрището („Няма проблем, можеш да ми звъниш ден и нощ, Александър“), за да му покаже различни апартаменти. Във всяко от жилищата Александър се спираше на прага на най-голямата спалня. Не можеше да се въздържи. Надникваше в празната стая и си представяше грамадно легло, покрито с най-фин египетски памук, и Изабел, легнала гола в него, покрита единствено с червената си коса. Дълги крака, милиони лунички и меки извивки. Той не искаше да я заведе в хотелската си стая, тя заслужаваше повече, но несъмнено абсолютният му приоритет в момента беше да я вкара в леглото, при това колкото може по-скоро.
– Вземам го – заяви на брокера в третия апартамент.
Стаите бяха наредени в редица, таваните – високи, кухнята – модерна.
– Имам и други, които можем да погледнем.
– Искам този. И то незабавно. Погрижи се.
В понеделник сутрин подписа договора, получи ключовете и следобед се свърза с вътрешните дизайнери, които му препоръча Аса Белке. Когато си наумеше нещо, умееше да го постига извънредно бързо.
Във вторник сутринта Александър влезе в частната клиника на „Валхалавеген“ във великолепно настроение. Изкъпан, тренирал и целеустремен, той се чувстваше на практика непобедим.
– Имам час при доктор Сьоренсен – обясни той и даде на рецепционистката личната си карта заедно с широка усмивка.
Тя поруменя, докато вписваше името му в компютъра, и промълви:
– Заповядайте, седнете.
Александър обаче беше твърде нервен, за да седи, затова стоя прав, докато тя се появи в чакалнята.
– Здравейте, докторе! – поздрави той.
– Какво правиш тук?
– Защо не носиш бяла престилка? Харесвам жени в униформи. Запазих си час – добави.
Изабел погледна към рецепционистката, която кимна утвърдително.
– Влез тогава – процеди тя.
Александър се разположи на пациентския стол, докато Изабел се облегна на бюрото и го погледна спокойно.
– Имам нужда от лекарски грижи – заобяснява той. – Затова съм тук. Благодаря за онази вечер, между другото.
– И аз благодаря. С какво мога да ти помогна?
Той се питаше какво ли е правила през уикенда. Дали тази красива сериозна лекарка имаше приятел? Беше приел, че тя е женена за професията, но предположението беше едно, информацията – съвсем друго. Може пък да имаше цяла тайфа любовници.
– Чакам – напомни му тя.
– Вчера си купих апартамент на „Страндвеген“.