– Не се съмнявам. Но на това и сестрата можеше да сложи лепенка. А доколкото виждам оттук, и рецепционистката щеше да се справи.
– Трябва да кажа, че изпитвам известно разочарование. Представях си как ще превържеш раните ми, ще се грижиш за мен и ще ми съчувстваш. Няма ли поне да ми пипнеш челото? Сигурна ли си, че си истински лекар?
Изабел се ухили. Тя бавно показа ножица с два пръста и очите ù проблеснаха.
– Мога да ти кръцна нещо, ако искаш. Или да ти зашия нещо, много ме бива със скалпела и конците, нищо че не съм хирург. Или пък предпочиташ от онези прегледи, които включват гумени ръкавици и поне един показалец?
Той едва сдържа смеха си, когато тя погледна многозначително към кутията с ръкавици за еднократна употреба.
– Колкото и еротично да звучи, мисля да се въздържа.
Тя се засмя. Когато кръстоса крака, той не можа да се сдържи да не проследи движението ù с очи. Танците в петък се бяха оказали страшно секси. Изабел в червената рокля, полепнала по извивките на тялото ù. Той се възбуждаше само като си спомнеше. Днес тя носеше нещо като широка риза и изглеждаше много хладна и компетентна. Жените наистина са изтъкани от противоречия. Косата ù беше вързана на тила, но около лицето ù падаха една-две свободни къдрици.
– Освен това не искам да губя от ценното ти време – продължи той.
Идеята да си запише час му се беше сторила хитра, но сега изведнъж осъзна, че може би отнема от времето на някой наистина болен. Обади се тук импулсивно, на шега, но вече се питаше дали е било чак толкова забавно.
– Пациентите ми тук рядко са в нужда – отвърна тя.
Разбира се. Това беше една от малкото наистина богати частни клиники в страната. Защо за богатите се грижеха повече, отколкото за най-уязвимите? Защо изобщо не се беше замислил колко е несправедливо, че той може да си купи време с Изабел, докато хора буквално умираха поради липса на лекари? Той прогони тези мисли. Така става, като започнеш да се интересуваш от подобни неща. Всичко се усложнява.
– Я по-добре да си вървя, преди да съм се съгласил да ми направиш нещо особено болезнено.
– Страх те е от болка?
– Много. Не е ли естествено?
Изабел се усмихна леко. Усмивката пробяга по лицето ù и изчезна, преди Александър да успее да я разтълкува. Сякаш ù беше хрумнала шега, която реши да не споделя с него.
– След като така и така съм тук и крада ценно време от умиращи пациенти, поне да попитам ходи ли ти се на концерт в петък?
Каза го с лековат тон, но усети как затаява дъх, докато чака отговора. Тя облегна длани на масата и го погледна притеснено.
– Съжалявам, Александър, не мога.
Не можеш или не искаш?
– В събота тогава? Опера? Балет? Болшой театър гостува в Стокхолм.
Тя поклати глава:
– Заминавам за уикенда, ще ходя в Сконе. Благотворително събитие, двете с Лейла ще търсим финансиране. Обещах да отида.
Тази жена прекаляваше с работата.
– Разбирам.
И наистина беше така – той сглоби пъзела за по-малко от две секунди.
– Друг път тогава – добави небрежно и изпита огромно задоволство, като забеляза намек за разочарование в големите ù сиви очи.
Така значи, всъщност не била толкова безчувствена, на каквато се правеше.
Изабел обаче не каза нищо. Изправи се от стола и той я последва. Тя се усмихна – не онази хладна лекарска усмивка, а искрена и топла – и му подаде ръка. Александър дълго гледаше протегнатата ù десница. Въздъхна. Защо тя все настояваше да се ръкуват? Той пъхна ръка под рамото ù, видя как очите ù се разширяват, наведе глава, усети как бузата му докосва червената ù коса – остра, както често става с червените коси – и я целуна. Вярно, само по бузата, но толкова ниско, че почти докосна ъгълчето на устата ù. Не отдръпна устните си веднага. Тя стоеше напълно неподвижно, сякаш я беше изненадал, и той отново докосна с устни, сухи и меки, нежната кожа и усети аромат, в който, ако трябваше да бъде честен, преобладаваше някакъв дезинфектант.
Изабел въздъхна и опря длан на гърдите му. Той неохотно ù позволи да го отблъсне, взря се в тези красиви интелигентни очи, които сякаш искаха да зададат хиляда въпроса.
– Ще ти се обадя, Изабел – промълви той.
Тя мигна бавно.
Остави я така, смутена и леко объркана. Той самият не беше ни най-малко объркан. Съдбата очевидно бе избрала да застане на негова страна и сега му оставаше само да се възползва.
11
Докато чистеше офиса, Джина слушаше лекция на плейъра си. Често го правеше – записваше си важните лекции и после ги прослушваше още веднъж. Някои пък пускаше по толкова пъти, че ги научаваше наизуст. Освен това в библиотеката си в iTunes имаше безброй подкастове на медицинска тематика. В това отношение чистенето беше хубава работа. Оставяха я на мира. В момента слушаше една от любимите си лекции – на Изабел Сьоренсен в „Каролинска Инститютет“ миналата есен за действията при природни бедствия. Изабел Сьоренсен. Еха! Ако имаше право на едно желание, би избрала един ден да стане готина колкото тази жена.