Когато се срещнаха в „Ла Хабана“, Джина беше напълно запленена. А не се впечатляваше лесно. Докато бършеше едно особено упорито петно от кафе, тя се чудеше какво прави жена като Изабел с мъж като Александър. Но пък всъщност никога не бе разбирала защо жените избират определени мъже. Тя самата рядко бе изпитвала нещо повече от леко привличане към някой мъж. Но може би се получава така, когато до единайсетгодишна възраст си живяла в ужас да не те омъжат насила, а после непрекъснато си изпитвала страха да не те изнасили някой от мъжете, които ти помагат да избягаш от Африка през Европа та чак до Швеция. Животът в бежанския лагер също не бе увеличил вярата ù в мъжката природа. Тя мина на следващото бюро, избърса набързо, погледна белите деца и русата жена на снимката в позлатена рамка. Загледа се замислено в снимката. Всички имаха подобни снимки на бюрата. Съпруги с плетени жилетки, две-три старателно сресани деца. На фона на природен пейзаж. Малкото жени, които работеха тук, имаха снимки на мъж в костюм и почти еднакви деца. Ако трябваше да бъде честна, Джина изобщо не ги разбираше. Бялата буржоазия. Ударилите джакпота. Бяха невероятни – сякаш не знаеха нищичко за истинския живот. В най-добрия случай бяха просто безгрижни нехранимайковци като Александър. В най-лошия – расистки свине, които се мъчеха да я приклещят в някоя тиха стаичка и да я опипат, ако им се удаде възможност.
И разбира се, имаше и такива като Питър де ла Грип.
Джина хвърли поглед към открехнатата врата, зад която се виждаше Питър, седнал на бюрото си. Той имаше собствен кабинет в единия ъгъл на общото помещение и беше останал последен на работа. Преди беше високомерен и надут, без никаква представа как живеят другите хора в обществото. Обаче беше започнал да се променя. Тя чистеше и при други семейства и беше чула за станалото. Всички клюкарстваха и рядко ù обръщаха внимание. По този начин научи, че съпругата на Питър го е напуснала бясна. Че той откачил. Че се обърнал срещу семейството си и че родителите му не му говорели. А и тя сама видя, че е измършавял, станал е по-затворен, сякаш е на път да потъне в някакъв свой собствен свят. Зли духове – така биха го определили жените от нейното село. Джина обаче беше учила достатъчно медицина, за да знае, че той вероятно е в депресия. Не че ù пукаше. Окей, беше загубил много. Но все още беше богат. За нея той беше просто странен с това мърморене и сковано държане. Дразнещ. Тя изпразни кошчето за боклук и пусна друга лекция на плейъра. След малко пак погледна към кабинета на Питър, но той още не си беше тръгнал. Скоро щеше да ù остане да почисти само там.
Тя мина мокета с прахосмукачка. Изпразни поредното кошче. Един път ги беше преброила. Сто тридесет и два броя. Както и петте големи чувала за боклук в кухнята.
– Джина?
Така се стресна, че подскочи. Извади слушалката от ухото си и погледна Питър въпросително.
– Извинявай, не исках да те плаша. – Питър замълча, прочисти си гърлото. – Разсипах вода по бюрото си. Дойдох само да взема парцал. Не исках да те плаша.
– Окей – отвърна тя колебливо. – Мога аз да го избърша – предложи след това, макар и неохотно.
– Не, не, аз ще взема парцал.
Проследи го как отива в кухненския бокс.
Отново пъхна слушалката в ухото си. Само че вече не можеше да се съсредоточи върху лекцията. Нима човек като Питър се имаше за по-добър от другите? Само защото е наследил куп пари? И дори да е така, защо това я дразнеше толкова силно? Не биваше да обръща внимание, и без това нямаше какво да направи. У дома често водеха такива спорове – тя и баща ù. Според него това се дължеше на нейното собствено чувство за малоценност. Джина мразеше този аргумент. Не изпитваше никакво чувство за малоценност. Шведският ù беше перфектен. Макар да пристигна в Швеция на единайсет години, говореше също толкова безгрешно, колкото малкото си братче, даже по-добре, говореше гладко и културно. По този въпрос бяха съгласни, тя и баща ù – знаеха, че изискванията към тях ще бъдат много по-високи, отколкото към родените в Швеция, затова откакто получиха разрешителното си за пребиваване, се учеха неуморно.
Баща ù ходеше на курсове по шведски за имигранти и се нагоди добре към обществото, което го прие с отворени обятия, макар и не от сърце. Точно затова и тя учеше медицина. Лекарите се радваха на всеобщо уважение. Тя щеше да постигне нещо, при това със собствени сили, без да бъде зависима от никого.