13
Александър се качи по едно от задните стълбища към стаята на етажа, където Изабел щеше да чете лекцията си. Той беше пристигнал в замъка предишната вечер, но двамата още не се бяха виждали. Първата му задача, като пристигна, бе да се погрижи Изабел да получи любимата му стая в кулата. След това пи коняк с вуйчо си и неколцина други гости, между тях и Лейла. А когато всички останали отидоха да си легнат, двамата с Евгений пиха руска водка до късно през нощта. Разговаряха за семейството – тема, която Александър ненавиждаше, – и за стопанисването на замъка, а после слушаха някаква ужасна музика, която вуйчо му на все по-завален руски настояваше да нарича „твоето културно наследство“.
Сутринта Александър потича около езерото, изкъпа се и след това гледаше най-вече да не се пречка на персонала, който вдигаше шатрата за партито, нареждаше масите и довършваше останалите приготовления. Забеляза Изабел, когато пристигна, но тя изглеждаше напрегната и той реши да почака въпреки нетърпението си.
Отвори една от многото скрити врати в замъка и бързо прекоси стаите. Бяха измити и подредени и той се зачуди каква ли сметка ще получи този път. Идеята беше имотът да се самоиздържа, но стопанисването на замък с подобни размери му костваше колосални суми и тъй като можеше да си го позволи, Александър плащаше сметките, които Евгений му изпращаше. Той направи път на двама мъже, които се мъчеха да пренесат огромна маса, а след това едва не се сблъска с три от ловните кучета на Евгений, които търчаха напред-назад и лаеха развълнувано. По принцип Александър не би и доближил подобно събитие. Но когато се досети, че именно тук ще идва Изабел, изкушението се оказа твърде голямо. Той подмина стаята, където Евгений държеше руски произведения на изкуството и където снощи бяха пили водка.
Евгений и сестра му Ебба имаха руска жилка. Прабабата на Александър била дъщеря на велика княгиня, прадядо му – един от първите олигарси. Дъщеря им, бабата на Александър, се омъжила за шведски благородник, а след това дъщеря им Ебба се омъжила за Густав де ла Грип и по този начин затвърдила мястото си в шведската аристокрация.
Докато Ебба се гордееше с шведското си потекло, Евгений беше взел моминското име на майка си – Толстой, и с всяка изминала година все повече заприличваше на руснак. Освен това той беше човек с много специален вкус – Александър въздъхна при вида на нещо, подобно на ледена скулптура, което работниците изнасяха навън. Партитата на Евгений в този замък обикновено се определяха като „легендарни“ и „граничещи с незаконното“. На Нова година 2013 например фойерверките бяха поизлезли от контрол. Говореше се, че експлозиите се виждали чак в Лунд. Което може и само по себе си да не е било чак такъв проблем, ако един от гостите на Евгений (млад руски моден дизайнер) малко след полунощ не бе задигнал една от най-мощните ракети и не бе успял не само да улучи, ами и да запали средновековна камбанария в съседния имот. Камбанарията, която била свидетел още на управлението на крале като Магнус Ериксон и Густав Васа, изгоряла до основи. Наложи се Александър да плати за реставрацията и освен това да направи значително дарение на засегнатото дружество. След този случай Евгений известно време кротуваше.
В началото на миналата есен обаче в Ню Йорк пристигна сметка за дванадесет пауна и три дузини бели гълъби. Когато Александър се обади на Евгений, за да попита какво, по дяволите, ще прави с близо петдесет птици, вуйчо му безгрижно отговори, че птиците се чувстват отлично и че той точно в момента прави нова цветна градина долу при езерото. „Мечти, Александър, човек трябва да има мечти. Представи си колко разкошно ще се получи.“ За жалост, оказа се, че проектът на Евгений за градината съдържа основно растения от любимата диета на пауните (те обожаваха ароматните растения), и почти веднага след като Александър плати и тази сметка, пауните изгълтаха и последната лавандула. Изглежда след това гадините изпаднаха в любовно настроение, поради което сега паркът гъмжеше от раздразнителни пауни, които нападаха всичко и всички.
Александър спря за момент да поздрави стар познат. Както обикновено, Евгений беше поканил извънредно пъстра компания. Представители на местната аристокрация, разбира се (поне онези, които все още му говореха след гафа с фойерверките). Неколцина от наистина баснословно богатите млади хора, почти всичките познати на Александър, дошли с частни самолети от Ню Йорк, Лондон и Москва, за да купонясват една вечер, преди да заминат някъде другаде като прекомерно лъскав рояк скакалци. Доста от ЛГБТ-дружките на Евгений също присъстваха и внасяха оживление, меко казано. Когато продължи разходката си, Александър се натъкна на неколцина от по-общителните настоящи и бивши шведски министри, които нямаха нищо против да ги поканят на богата трапеза в луксозна обстановка. И разбира се, имаше шепа хора, които щяха да говорят за благотворителната дейност. В интерес на истината, гостите представляваха безумна смесица, но Евгений беше експерт по събирането на подобни разнородни компании. Александър мина покрай една от кухните, взе чаша шампанско, пресуши я, взе още една и тръгна към залата, изпълнен с нетърпение най-сетне да види Изабел.