Той се настани най-отзад, докато ехтяха аплодисментите при откриването. Първият говорител беше професор по международно здраве, чиято реч той вече беше гледал в Ютюб миналия уикенд. След ръкопляскането излязоха Изабел и Лейла. Изабел носеше сива рокля с бели маншети и яка. Слънцето грееше и косата ù, събрана на кок ниско на тила, светеше във всички нюанси на оранжевото. Помещението беше пълно с хора, той седеше най-отзад, а тя изглеждаше съсредоточена, така че не го забеляза.
Първа се представи Лейла, обясни за ролята си в „Медпакс“ и дейността им през последните години. След това даде думата на Изабел и седна на първия ред. Изабел излезе напред и сякаш заплени цялата публика.
– Името ми е Изабел Сьоренсен. Аз съм лекар, специалист по обща медицина. Майка ми и дядо ми основаха „Медпакс“. Поканиха ме тук, за да разкажа за работата си като лекар в полеви болници.
Тя направи пауза и се усмихна. „Тази жена има усмивка, за която всеки мъж би тръгнал на война“, помисли си Александър.
– И за да ви убедя да ми дадете страшно много пари, разбира се – добави Изабел с пламъчета в очите.
Публиката се засмя – изглежда ги беше спечелила с шегата си. Тя направи крачка напред, застана по-близо до слушателите си, плъзна поглед по лицата им.
– Виждала съм много деца да умират. Но видях още повече да оцеляват. „Медпакс“ управлява детска болница в Чад и аз самата скоро заминавам там. „Медпакс“ също така финансира програми за ваксиниране, участва в национални кампании за народно здраве и спомага за оцеляването на гладуващи деца. Разказвам ви това, тъй като е най-лесно да изпиташ чувство на безнадеждност.
Тя замълча, почака думите ù да окажат нужното влияние. От публиката не се чуваше нито звук.
– Но всеки, който – също като мен – е виждал какви резултати могат да дадат относително малки усилия, би престанал да се колебае. Вие, които седите тук днес, можете да промените всичко. Всеки един от вас може да спаси човешки живот.
Тя имаше прекрасен глас. Александър не беше единственият, привлечен в магнитното ù поле. Публиката беше запленена. Никой не си играеше с телефона, никой не се прозяваше. Изабел ги омагьоса, накара ги да слушат с насълзени очи, докато разказваше за децата, които е срещала, а после ги разсмя с историята как тя и две медицински сестри веднъж организирали – за всеобща радост – спа процедури, състоящи се от кофи с кал и тубичка лосион. Беше страхотна. Дори той, който вече бе дал толкова много пари на „Медпакс“, че банкерите му започнаха да пращат имейли, имаше желание да даде още. Тази нужда да я впечатли, да я накара да го уважава… Някой би могъл да каже, че наистина го е оплела в мрежите си. Той гледаше тази корава самоуверена жена. Дори и да го бе оплела, не виждаше нищо толкова лошо в това. Просто беше необичайно.
След известно време напрежението спадна, както става винаги при подобни презентации. Изабел знаеше, че обикновено никой не забелязва, но тя винаги беше страшно нервна в началото. Когато дишането ù се успокоеше, започваше да гледа публиката, докато говореше и жестикулираше. Искаше да покани слушателите в своя свят, да ги накара да разберат колко важни са за каузата ù. А и може би частица от нея – нещо, което никога не би признала, – обичаше да стои под светлината на прожекторите. При тази мисъл тя се усмихна и в същия миг видя Александър на най-задния ред. Той седеше под огромен портрет на дебел мъж, яхнал дребен кон. Тя изпусна нишката на мисълта си. Как се беше озовал тук?
Изабел хвърли поглед на часовника. Разказа за доктор Идрис, който така нежно се грижел за децата в болницата, за майка си, която се осмелила да не се подчини на лекарите и да отиде в болницата, разказа и за Зара, шестнайсетгодишното момиче, чиято малария излекували и което сега пътувало по селата и обяснявало на всички колко е важно да използват мрежа против комари. Приключи точно навреме и предизвика бурни овации. Лейла ръкопляскаше силно с гордо изражение. Александър се изправи на крака и аплодира чак докато Изабел излезе през една странична врата, водена от експедитивен асистент. Най-после можеше да диша свободно. Чу как представят следващия говорител и точно тогава Александър дойде при нея.