– Не го ли чу какво каза? Няма да позволя на никого да ти говори по този начин. Не съм искал да те разстройвам – добави той и приглади косата си.
– Да си ме разстроил?
Лусен изруга, но остана да лежи на пода, победен.
– Ами нали знаеш, насилие и бой…
Изабел се усмихна. Погледна нехайно кръвта, която шуртеше доста силно, докато Лусен нескопосано се мъчеше да я спре с носна кърпичка. После изгледа Александър иронично:
– При последното ми пътуване за Лекари без граници се озовах насред бой между банди. Приключи с четирима убити и десетки ранени. Двете с една конгоанска медицинска сестра ги позакърпихме. А после подновиха битката. – Тя пак се обърна към Лусен. – Едно пияно момченце от висшата класа би ми вдигнало пулса не повече от лекарство за кашлица. Без рецепта.
Тя хвана Александър за ръка, докато някой друг помагаше на Лусен да се изправи на крака. Един от сервитьорите събра парчетата стъкло. Суматохата вече беше приключила.
– Кокалчетата ти са ожулени. Явно удряш силно.
– Няма ли да ме превържеш? След като се бих, за да запазя честта ти?
– Дори и да оставим настрана факта, че не живеем в деветнайсети век, не държа особено някой да се бие за честта ми.
Тонът ù беше строг, но очите ù бяха усмихнати и той почувства, че би се сбил с всеки друг, който се държи неуважително с нея.
– Пази се от него – предупреди я Лусен задавено, докато си изтърсваше дрехите. – Той е играч. Възползва се от жените, а като му омръзнат, ги захвърля. Не си мисли, че си по-специална. – Той махна с ръка към Изабел.
Александър срещна очите на Евгений и вуйчо му, който вече вървеше към тях, кимна. Лусен вече нямаше да бъде добре дошъл тук. Александър се извърна с отвращение. Адреналинът му още беше висок. Не можеше да си го обясни. Никога не беше правил нищо подобно. Не беше посягал на никого само защото се е държал неучтиво с някоя жена.
– Бива си ви, доктор Сьоренсен. – Той ù подаде ръката си и тя я пое. – Гладна ли си?
– Много. Аз съм обикновена жена. Не ми харесва да гледам побоища. Но ако ме нахраниш добре, съм твоя завинаги.
Той се засмя, усети еуфорията, която винаги следваше пристъпите на адреналин.
– Тогава към масата.
След като се нахраниха, Александър предложи да излязат. В замъка беше горещо и пълно с народ, а той искаше да остане насаме с Изабел. Взе купа ягоди, бутилка и две чаши и я поведе навън. Минаха покрай много хора, които стояха по групички на двора и пушеха, но успяха да се промъкнат, без някой да ги спре. Седнаха – Александър обърна пейката така, че да бъдат с гръб към замъка и да гледат езерото. Вечер все още беше хладно, но около тях горяха огньове.
– Много съжалявам за станалото – рече той.
– Вината не беше твоя. За съжаление се случва все по-често. Гледам да не се ядосвам, ще изхабя твърде много енергия.
– Разбирам. Но не знам как успяваш да запазиш спокойствие. Той е такъв идиот и расист.
– Най-лошото е, че онези тъй наречени Шведски демократи се крият зад такива като мен и Лекари без граници, за да разпространяват ужасните си идеи. Според тях трябва да се помага на място, а не да приемаме бежанци тук. Само дето никога не съм виждала член на Шведските демократи да помага на когото и да било на място. Никога.
– Проклети лицемери! Иде ми да се върна и да го напердаша.
– Свиква се – увери го тя.
Той я погледна, представи си как удушава всяка ксенофобска гад, която някога се е възползвала от нея и идеалите ù.
Все още се питаше какво е видяла преди малко, когато изглеждаше толкова уплашена, но вместо да попита, вдигна ръка и приглади косата ù зад ухото. Тя мигна бавно и обърна лице към него, така че слънцето озари кожата ù в златно и розово. Той се наведе и леко я целуна по устата. Изабел затвори очи, пое си дълбоко дъх и двамата останаха така, докосвайки устните си.
Но когато тя се отдръпна, очите ù бяха сериозни.
– Александър, трябва да знам. Имаш ли приятелка? Тук или в Ню Йорк? Съжалявам, но чувствам, че трябва да попитам, преди да продължим. Не искам да си вра носа и не би трябвало да слушам клюки, но прочетох нещо и оттогава се питам.
Той предположи, че е видяла онзи блог. Не беше особено ласкав. Поклати глава.
– Това беше случайно момиче, с което излязох един-единствен път. Ще ми се да можех да върна времето назад, беше голяма глупост. Сто процента съм необвързан. Иначе не бих направил това.
Той отново докосна устни до нейните, а после продължи към ухото ù. Тя имаше толкова нежни уши, тънки, чувствителни и благоуханни. Той си пое дъх, Боже, как му харесваше това ухание! Кожа и антибактериален сапун. Хладна като мокра кърпичка.