– И аз не съм обвързана – промълви тя.
Той лекичко я ухапа по ухото.
– Знам – прошепна. – Питах Лейла.
Тя се отдръпна.
– За психолог Лейла много приказва.
– Може би.
Той целуна брадичката ù, после отново устата, съвсем леки целувки, защото нямаше закъде да бърза.
– Но трябва да знаеш, че много ме бива да измъквам тайни от хората.
– Не е тайна, че не съм обвързана – отвърна тя.
– Но имаш други тайни, нали?
Той се наведе, протегна се към купичката, взе една ягода и ù я подаде. Гледаше я внимателно, докато тя отхапваше от тъмночервения плод. Идеше му да се наведе и да оближе сока от устата на Изабел.
– Може ли да те попитам нещо? – проговори тя след малко.
– Изглеждаш изключително сериозна, така че ми се ще да откажа – отвърна той, понеже предпочиташе да ядат ягоди и да се целуват, да пият вино и да гледат звездите.
– Парите, които даде на „Медпакс“, онези сто хиляди…
Тя прехапа устни, но после събра кураж:
– Откъде идват? Чисти ли са?
Александър дълго се взира в нея. Косата ù падаше около лицето, грееше под слънчевите лъчи.
– Питаш ме дали съм престъпник ли? – промълви той бавно. – Дали не съм използвал „Медпакс“, за да пера пари? Като оставим настрана това, че съм почти сигурен, че е невъзможно, наистина ли имаш толкова ниско мнение за мен?
Тя преглътна. Но не сведе очи.
– Повечето хора не могат просто импулсивно да захвърлят сто хиляди.
Той въздъхна. Но трябваше да се досети, че ще стане така.
– Имаш право и заслужаваш обяснение. Идвам от заможно семейство, както със сигурност знаеш – започна той.
Изабел кимна, но той предполагаше, че тя едва ли схваща колко слаби са тези думи. Родът Де ла Грип изцяло господстваше в шведския бизнес. Чак до миналата есен. Винаги са били богати, макар, разбира се, това никога да не се обсъждаше открито, и все още бяха заможни. Когато баща им загуби контрола над „Инвестум“, претърпяха тежък удар от гледна точка на престижа, но в никакъв случай не можеше да се твърди, че „Хамар Капитъл“ ги е унищожила. Напротив – икономически не бяха пострадали ни най-малко.
– Значи живееш от парите на родителите си?
Александър поклати глава, замисли се дали някога е обсъждал тези въпроси с жена. Защото тук ставаше дума за американския му живот, а той беше само и единствено негов собствен. Нищо общо с Де ла Грип, нищо общо с наследството. Той, само той. И никога не бе допускал нито една жена там.
– Въпросът е следният, красива Изабел – промърмори той и прокара показалец по луничките на рамото ù. – И нека това си остане между нас, все пак трябва да поддържам имиджа си на плейбой. Умея да печеля пари.
Очите ù се присвиха и той разбра какво означава това. Тя никога нямаше да се задоволи с уклончиви отговори.
– Какво по-точно искаш да кажеш?
– Наследил съм голямо богатство, с което бих могъл да си живея добре в Швеция. Но по-важното е, че повечето от парите си съм спечелил съвсем сам.
Той замълча. Колкото и да се мъчеше да се дистанцира от семейството си, колкото и да общуваше с хора, които обичат да се хвалят с положението си, този разговор го измъчваше. Не му беше приятно да говори за себе си и доходите си. Но не желаеше Изабел да се съмнява в него. Тя му влияеше толкова силно.
Да, в известен смисъл всички хора са уникални. Но Изабел бе по-уникална от всеки друг. Силна и едновременно ранима. Хладна и компетентна и същевременно разкриваща, макар и рядко, уязвимост. Неувереност, която я караше да сбърчва чело. И на всичкото отгоре беше невероятно красива, разбира се. Мисълта за нея бе започнала да го обладава, лежеше с часове, фантазирайки за тялото ù, сантиметър по сантиметър. Желаеше я и ако цената за това бе да се покаже откровен с нея, щеше да го стори.
– Но как може да печелиш толкова много пари? Едва ли от покер?
Той поклати глава. Не, беше много по-сложно. Наистина беше странно, че не бе говорил с никого за това. Дори Наталия и Евгений не знаеха всичко. Дали и те не го подозираха в престъпления? Трябваше да се погрижи за това.
– Всичко започна с онзи приятел, за когото ти разправях.
– Готвачът? Ромео?
– Да. Запознахме се преди десет години в Ню Йорк. Прекарвах там лятната си ваканция от Стопанския университет, купонясвах. Срещнахме се в един нощен клуб. Ромео тъкмо беше спечелил някакво телевизионно състезание и мечтаеше да отвори собствен ресторант.
Онази вечер Александър беше пиян и му се стори най-добрата идея на света да вземе част от наследството си и да го даде на хомосексуален италиански готвач. „Жалко че не си мюсюлманин – беше издрънкал завалено. – Това би ядосало дъртия още повече.“ И така, на следващия ден, все още доста пиян, той основа компанията „Голдън Грифин Бизнес Гроут“, за да може да даде начален капитал на Ромео.