– Инвестирах в онзи ресторант и вече имаме цяла верига по целия свят. Ромео е гений.
Единственото, за което съжаляваше днес, беше глупавото име, но вече нямаше как да го смени.
– Да не искаш да кажеш, че може да се забогатее толкова от няколко ресторанта? – усъмни се Изабел.
– Не. Един ден, съвсем случайно, изникна друга възможност. Запознах се с едно момче, което беше записало някаква мелодийка, която намираше за забавна и искаше да използва за рингтонове на мобилни телефони. Дружеството ми даде пари и на него. Днес това е един от най-теглените сигнали в историята. И после продължих в същия дух. Аз съм един от първите, инвестирали в игри за мобилни телефони.
Всичко беше започнало като пиянска шега, беше се разраснало до успешна фирма и накрая го беше направило финансово независим от семейството.
– Виждам потенциала и евентуалните проблеми няколко стъпки предварително. Сякаш пред мен има карта. В това отношение прилича на покера.
Може да се каже, че картите и бизнес делата му се опрашваха кръстосано. И в двете основното беше да проявиш търпение да дочакаш точния момент, да се осмеляваш да поемаш рискове, но да бъдеш и разумен. Преди десет години мобилните и дигиталните иновации все още бяха нещо необичайно и неразбираемо, но Александър веднага бе видял потенциала им. Дружеството му инвестираше систематично във фирми – понякога само няколко момчета в някое мазе, по-късно вече и момичета, – които разработваха всякакви дигитални услуги, приложения и други подобни. Когато мобилният пазар експлодира първо на запад, а после и на изток, парите започнаха да текат сериозно. Модерният път към несметни богатства се наричаше интернет.
– Парите, които дадох на „Медпакс“, са напълно чисти, имаш думата ми.
Изабел изглеждаше толкова облекчена, че Александър не знаеше дали да се засмее, или да се обиди. Не му беше хрумвало, че тя може да се тревожи за това.
– Срамота, Изабаел, да си мислиш такива неща за мен! – извика той и вдигна ръка, хвана я за гърлото и сложи палец точно там, където се усещаше забързаният ù пулс.
Александър никога не би го казал на глас, но опитът му сочеше, че колкото по-красива е една жена, толкова по-малко дава от себе си в леглото. Сякаш красавиците смятаха за достатъчно просто да са там. Не че той се оплакваше, но беше по-забавно с жена, която иска същото, което и мъжът. Обаче у Изабел, която несъмнено бе най-красивата жена, която бе срещал, под хладната повърхност се долавяше жар, която вероятно щеше да опровергае теорията му. Той беше готов да се обзаложи, че дори когато се целуват, тя става влажна. Че се притиска към роклята, защото триенето на кожата в плата я възбужда. Той подозираше, че двамата заедно…
Не, не искаше Изабел да го подозира, не искаше ненужни бариери между себе си и тази жена, която възнамеряваше да съблазни.
– Неморален съм почти денонощно, но определено не съм престъпник – промълви той, докато целуваше раменете ù.
Чу учестеното ù дишане, усети как тя се притиска към него и прошепна:
– Сега доволна ли си?
– Благодаря, че ми разказа – прошепна тя.
Устните им отново се срещнаха. Беше проста целувка, само устни и дишане, без език, но той не бързаше, точно това обичаше – любовната игра, началото. Докосна бузата ù, като несъзнателно долови, че нови звуци изпълват въздуха и че част от вниманието ù вече не е насочено към него.
Той се приведе. Изабел примигна и се отдръпна.
– Чуваш ли това? – попита тя.
В първия момент Александър не разбра за какво говори, но после и той я чу. Музика.
– Не каза ли, че ще има оркестър?
– Струнен оркестър. Все пак в замъка има бал. И случайно притежавам бална зала. Искаш ли да влезем?
– Страшно много.
Той се изправи и ù подаде ръка.
– Ела, сигурен съм, че ще има поне един валс.
16
„Разбира се, че Александър ще притежава собствена бална зала“, помисли си Изабел и се огледа из пищния салон. Позлатени тапети на стените, огромни полилеи и навсякъде вази с лалета и други пролетни цветя. В единия край свиреше оркестърът. Излъсканите инструменти блестяха и гостите вече се събираха.
Александър се обърна към нея и се поклони галантно.
– Може ли? – подаде той ръка.
Тя се плъзна в обятията му, гъделичкащото усещане за щастие се беше разпръснало из цялото ù тяло. Той се би за честта ù. Не беше престъпник, а финансов гений и я целуваше сякаш е най-сексапилната и най-привлекателната жена в света.