– Ще се прибера точно както всяка вечер в последните години – отвърна Джина и обичайното презрение се върна в гласа ù. – Нарича се обществен транспорт.
Тя се зае да сгъва престилката и погледът му се плъзна по тънката ù талия.
– Вие ще работите ли още? Можете ли да включите алармата? Баща ми ме чака и закъснявам.
– Разбира се – отвърна той, засрамен, че може би я е забавил. – Тръгвай.
Десет минути по-късно Питър изгаси лампите. Включи алармената система и слезе с асансьора. Когато излезе, Джина стоеше на тротоара и говореше по телефона. Тя затвори, въздъхна дълбоко и тогава го забеляза.
– Всичко наред ли е? – попита той.
Тя сбърчи чело.
– Баща ми се обади. Влаковете до Тенста са спрени. Някой е пуснал фойерверки в тунелите, задимено е и не знам как ще се прибера. – Тя се почеса уморено по челото. – Не са осигурили допълнителни автобуси. И на татко не му е добре, така че не са вечеряли, а и трябва да уча. – Тя поклати глава. – Да му се не види!
Той отвори уста да ù каже, че винаги може да хване такси, но се спря точно навреме.
– Мога да те закарам – предложи вместо това.
Беше импулсивно, но веднага щом го каза, почувства, че така е редно. Все пак той имаше кола. Всеки ден отиваше с нея на работа с намерението след това да отиде да играе тенис, но така и не го направи нито един път. Пък и никой не го чакаше у дома.
– Че защо? – На лицето ù се четеше подозрение.
– Виждам, че се тревожиш за баща си. Ще стигнем бързо.
Тя сякаш се колебаеше. Палтото ù изглеждаше доста тънко и се беше увила здравата. Той предпазливо сведе поглед и видя, че носи тънки платнени обувки на бос крак.
– Ще си бъдеш вкъщи след четвърт час – заубеждава я той. – Колата ми е зад ъгъла и ще те закарам до вратата ви.
Джина притеснено прехапа устни, но Питър усети, че ще склони. Тя кимна леко.
– Благодаря, би било чудесно.
Изминаха краткото разстояние до улицата, където беше паркиран автомобилът му. Питър извади ключовете и щракна копчето. Дори и да се бе впечатлила от лъскавата светлосива спортна кола, чисто нов „Мерцедес“, Джина не каза нищо. Той ù отвори вратата и тя се настани на предната седалка.
Питър запали двигателя и потегли.
– Музика? – предложи.
Тя сви рамене и той се спря нерешително. Не искаше да я кара да търпи нещо, за което беше твърде учтива да каже, че не понася.
– Намери която станция пожелаеш – рече той, за да разреши дилемата, и видя с крайчеца на окото дългите нежни пръсти на Джина да се плъзват по копчето.
Тя избра някаква частна радиостанция и в колата се разнесе мека мелодия от осемдесетте. Той се запита дали тя изобщо е била родена през осемдесетте.
– Харесваш ли си работата? – попита я и сам се погнуси от въпроса си, та тя беше чистачка. Естествено, че не ù харесваше.
– Става. Работата е тежка, но поне съм самостоятелна. – Тя беше свела поглед към коленете си.
– Каза, че като се прибереш, трябва да учиш?
– Да.
Питър почака, но тя не каза нищо повече. Той сви при „Нортул“, спря мигача и продължи на север.
– Медицина – каза Джина след малко. – В КИ. „Каролинска Инститютет“.
– Готино ли е?
Той самият беше мразел училището и танцуващите букви, и това постоянно да разочарова баща си, постоянно да го сравняват с брилянтните му брат и сестра. Наталия с математическите способности и Александър с харизмата. И двамата бяха прескочили по един клас, докато той трябваше да се бори с всички сили само за да мине в следващия и да не повтаря.
– Още съм само втори семестър, но винаги съм мечтала да стана лекар и много ми харесва.
– Личи си по гласа ти. Но как успяваш и да чистиш едновременно?
Той познаваше хора, които учеха за лекари – зубреха кажи-речи денонощно, доколкото си спомняше.
– Налага се. Не искам да тегля студентски заеми, а семейството ми се нуждае от парите.
Изведнъж неговите собствени проблеми му се сториха незначителни. Тя издържаше баща и малък брат?! И едновременно учеше медицина?
– На колко години си, Джина, ако мога да попитам?
– На двайсет и две.
Опита да си припомни какво правеше той самият през пролетта на двайсет и втората си година. Купонясваше. Ходеше на ски. Получи един милион в акции като подарък за рождения си ден.
– Свийте тук – посочи тя една отбивка.
Той пое през Тенста с помощта на инструкциите ù. Спря където му показа тя и удържа на импулса да излезе и да отиде да ù отвори вратата. Усети, че това ще я притесни.