След като слезе, тя се наведе през прозореца.
– Много благодаря, че ме докарахте.
Той видя, че се чувства неудобно. Ситуацията наистина беше необичайна.
– Няма за какво – отвърна искрено.
Тя му се усмихна бързо и си отиде. Питър почака, докато я видя да отваря вратата и да се скрива в сивия блок. Не си тръгна веднага, за да опита да види на кой етаж ще се качи. Но не светна нито една лампа.
19
Александър помаха на Наталия, която го чакаше с бебешката количка при „Юргордсбрун“. Тя му махна и когато стигна до тях, той прегърна сестра си силно.
– Всичко наред ли е, сестричке?
Наталия отметна тъмната коса от лицето си и му се усмихна.
– Радвам се, че се обади. Дейвид е в офиса за няколко часа и е приятно да изляза.
– Значи имаш време за мен само когато Дейвид е зает с друго?
– О, моля те, Алекс! Ти предлагаш да се видим само когато ти трябва нещо, така че няма как да ме накараш да изпитам вина.
Александър се усмихна широко. Наталия имаше право – той се нуждаеше от услуга. Погледна към количката, в която Моли спеше кротко.
– Сладка е – отбеляза, при това съвсем искрено. – Не че е толкова странно, все пак е твоя дъщеря.
Винаги беше знаел, че Нат ще стане добра майка – освен всичко останало, тя беше коренно противоположна на тяхната собствена майка във всяко отношение. Той я прегърна с една ръка и когато тя се облегна на гърдите му, най-неочаквано гърлото го сви. Толкова много я обичаше, а така не умееше да го показва. Ако я нямаше Наталия…
Прегърна я малко по-силно. Докато растяха, за него Наталия представляваше всичко топло и сигурно, и уютно. Тя винаги се опитваше да го закриля, когато бяха малки, утешаваше го, когато беше тъжен, и играеше с него, когато беше самотен. Да, тя също беше дете, затова нямаше как да предотврати много неща, но Александър беше напълно убеден, че малкото му положителни страни са изградени от Наталия. Без нея празнотата у него щеше да е далеч по-голяма.
Сестра му се усмихна и се наведе към количката да завие дъщеря си. Той наблюдаваше спокойните ù движения. Бяха толкова близки, докато растяха, но Александър подозираше, че тя не е имала представа какво преживяваше той през тийнейджърските си години. Какво беше сторил и какво му бяха сторили. Как би реагирала, ако научи? Нат го защитаваше, когато бяха малки, но той беше скрил от нея някои от най-лошите неща.
Тя вдигна очи и го погледна за миг. Какво би казала за работата му в Ню Йорк? Тя се тревожеше за разпътния му живот, за скандалите, за липсата на цели и смисъл. Сигурно го подозираше в какви ли не злоупотреби. Няколко пъти за малко да ù разкаже – последното, което искаше, бе тя да страда заради него. Но проблемът беше, че той познаваше сестра си. Ако кажеше на Наталия, тя щеше да му опява да сподели и с майка им, и с Питър. И след това всички щяха да научат, а той щеше да стои… беззащитен. Обикновено се стараеше да не мисли за това, но понякога, както в момента, съвестта го глождеше. Беше по-лесно семейството да си мисли, че той просто купонясва – щом нямаха очаквания, нямаше да останат разочаровани. Но той не биваше да крие тайни от Наталия, трябваше да бъде по-внимателен към нея. Странното беше, че разказа на Изабел. Едва се познаваха и все пак той ù каза всичко.
– Какво има? – попита Наталия с усмивка.
– Когато срещна Дейвид, веднага ли разбра, че той е мъжът?
– Не. След това винаги си въобразяваш, че е било така, но не. Отне дълго време. Защо питаш? Да не си срещнал някого?
Той се засмя и поклати глава.
– Просто ми е интересно. Вярно е, никога не съм бил най-добрият брат на света и да, обадих се, защото ми трябва помощта ти. Но се надявам да знаеш, че се радвам за теб. Че си имаш Дейвид и Моли. Ти, скъпа сестричке, си най-любимият ми човек.
– Като изключим всички гаджета, за които чета ежедневно? – взе да го закача тя, но той видя в погледа ù колко е щастлива. Явно трябваше по-често да ù казва колко много означава за него.
– Като изключим тях, разбира се. Виж, отворили са павилионите. Да те черпя един сладолед?
Разходиха се покрай „Юргордсканален“, всеки със сладолед в ръка.
– Харесва ли ти новият апартамент? – попита Наталия, след като Моли заспа в количката.
Той кимна.
– Всичко е боядисано в бяло и е много скандинавско. Никакви семейни скъпоценности. Харесва ми.
След като дизайнерите си свършиха работата, Александър прекара последните дни да направи всичко по свой вкус. Купи кристали и порцелан. Свещници и спално бельо. И през цялото време си представяше как Изабел му идва на гости, как я развежда из жилището.