Стига да не го беше зарязала, разбира се.
Изабел беше оставила след себе си единствено кратка бележка, когато той, изпълнен с очакване, слезе за закуска и за планираната им разходка. Отначало си помисли, че това е някаква глупава шега, но след като тя не вдигна телефона, а само му прати есемес с извинение, че вече била във влака, той се принуди да признае, че наистина е избягала.
При това с помощта на Евгений, този престъпник, който я закарал до гарата. Александър не помнеше кога последно са го зарязвали по такъв начин.
В Сконе вече не беше весело без Изабел, тъй че той се прибра у дома, за да обмисли следващата си стъпка. Беше му трудно да повярва, че е сбъркал за химията помежду им. Ако някой драснеше кибритена клечка, всичко щеше да пламне. Но в нея имаше и нещо друго, което още не беше дешифрирал. От време на време го виждаше да проблясва, чуваше го в тона ù, в някоя недовършена дума, все едно се е изтървала. Не, нещо друго я беше подплашило в Сконе и Александър беше готов да заложи всичките си акции, че то беше някакво сложно чувство.
Значи, само трябваше да измисли правилна стратегия. Вече беше планирал следващата си атака и тук идваше ролята на Наталия.
– Можеш ли да ми направиш една услуга? Можеш ли да говориш с Аса? Искам да доведа една гостенка на мегасватбата ù с Майкъл.
Наталия го изгледа с подозрение и той си припомни, че все пак това е един от най-острите умове във финансовия свят, независимо дали е млада майка, или не.
– Не можеш ли сам да я попиташ?
Той изстена.
– Говорила ли си с Аса напоследък?
Наталия изхвърли опаковката от сладоледа и въздъхна.
– Вярно, че е малко трудна за изтърпяване – призна тя.
Да бе, малко! Ако под „малко“ се разбира „ужасяващо много“. Не смееше да рискува, по-добре да помоли Наталия. Аса не би отказала нищо на Наталия.
– Никога не съм я виждала такава – продължи Наталия. – Кой би помислил, че снежната царица ще се превърне в най-откачената булка на света? Но тъй като аз съм толкова добър човек, а ти ми купи сладолед, ще я попитам. Майкъл има близо две хиляди роднини, така че Аса сигурно ще се зарадва да има още някой и друг гост от нейна страна. Коя е тя? Нова приятелка? Нали не е онази отвратителна блогърка?
Александър се загледа във водата. Беше му малко странно да говори с Наталия за Изабел, сякаш искаше да я запази само за себе си. Обикновено нямаше проблеми да обсъжда увлеченията си. Даже обичаше да забавлява и Наталия, и Аса с истории за похожденията си. Но това беше по-различно, по-лично.
– Една лекарка, която срещнах. Работи за Лекари без граници. И за организация, наречена „Медпакс“.
Наталия закри очите си от яркото слънце.
– Да не говориш за Изабел Сьоренсен?
– Познаваш ли я?
– Не точно. Но сме се виждали. Тя откри, че съм бременна.
– Така ли?
Не го беше споменавала. Но пък, разбира се, доктор Сьоренсен никога не би нарушила лекарската тайна. Нищо чудно Изабел да е лекувала всичките му познати, без и веднъж да ги назове пред него. Впечатляващо. И леко дразнещо.
– Откъде се познавате? Да не сте се видели в Бастад?
– Да, и там. Засичахме се няколко пъти – отговори той уклончиво.
Само че трябваше да се досети, че сестра му ще изкопчи цялата налична информация.
– Колко пъти? Заедно ли сте?
– Бяхме в Сконе. При Евгений.
Тя спря и го изгледа ококорено.
– Шегуваш ли се? Евгений се е запознал с нея? Никога не си представял никое от момичетата си на семейството.
– Тя не е мое момиче. Моля те, не прави голям въпрос.
Наталия изглеждаше сякаш ще се пръсне от любопитство, но накрая каза само:
– Ще говоря с Аса.
– Благодаря ти.
– Чувал ли си се с Питър?
– Не.
– Струва ми се страшно потиснат.
– Сигурно – сви рамене Александър без ни най-малък интерес.
Не му пукаше, ако ще Питър да е депресиран до края на живота си. Никое наказание не беше достатъчно жестоко за него.
– Евгений ще идва. И мама.
– Без татко?
– Да.
– Е, поне за нещо можем да бъдем благодарни. Но ти как се чувстваш? Мама ще дойде за сватбата на Аса, а не дойде на твоята?
– Не искам да се карам с нея. Дъщеря ми трябва да има баба. Искам тишина и спокойствие, стигат ни толкова кавги. Остави ме да избягвам конфликтите, теб това не те засяга.
Той понечи да възрази, да каже, че Наталия е твърде добра и че Ебба не заслужава прошка, но замълча.
– Алекс, има още нещо, за което искам да поговорим – започна тя нерешително и прехапа долната си устна. – Срещнах баща си.
Той се закова на място. Миналото лято се разкри, че Густав не е баща на Наталия. Избягваха да обсъждат темата и Александър осъзна, че дори не я е питал.