– Съжалявам, Александър, но ще трябва да ти откажа. По-добре да не се виждаме повече. Трябваше да ти го кажа, вместо да пращам есемеси или да не вдигам. Реших го.
– Сигурна ли си? – Сега гласът му беше по-тих, по-сериозен. – Надявах се да продължим да се виждаме… Мислех си, че сме… Харесвам те.
И аз те харесвам. Твърде много.
– Сигурна съм.
– Окей – въздъхна той.
Тя долови в гласа му разочарование и топлота, но не и обвинение. Това не беше мъж, който си го изкарва на другите. Боже, как харесваше тази му черта! Александър мълчеше и Изабел затаи дъх, сама не знаеше защо. Притисна телефона до ухото си.
– Тогава ти желая щастие във всичко – промълви той. – Вършиш изключителна работа, надявам се, че го знаеш. Радвам се, че се запознахме. Беше наистина чудесно.
„Изабел – чу тя тихо гласче в главата си, – какви ги вършиш?“
– Благодаря – прошепна.
– Довиждане, Изабел.
Тя отвори уста, но побърза да затвори, преди да се е разколебала. Част от нея вече се беше разколебала, но беше твърде късно и тя знаеше, че е постъпила правилно. Въздъхна дълбоко. Звукът отекна силно в празната стая.
– Кой беше?
Изабел се обърна стресната. Лейла стоеше облегната на рамката на вратата със скръстени ръце и вдигнати вежди.
– Не че е твоя работа, но беше Александър.
– И какво искаше?
– Нищо, което да засяга „Медпакс“. Искаше да ме покани на сватба в събота. Отказах.
– Да, чух. – Лейла влезе, придърпа един стол, седна и хвърли проницателен поглед на Изабел. – Нека да позная. Бланш те е повикала да сковете някоя етажерка през уикенда, затова ти отряза един хубав мъж, който очевидно си пада по теб. За да помагаш на майка си.
Изабел скръсти ръце. Едно беше тя да се сърди на майка си, друго – да слуша критики за това.
Лейла облегна длани на бюрото, затропа с лакираните си в черно нокти.
– Ще ти дам един съвет.
– Пак ли? Още си пазя всички други, които си ми давала.
Лейла я изгледа с присвити очи.
– Обади се на Александър и кажи, че си размислила. Поживей си малко.
– Не знам каква обратна връзка получаваш обикновено, Лейла, но съветите ти са ужасни. Току-що скъсахме.
Не че някога са били заедно, но пък така звучеше по-окончателно.
И болеше ужасно.
– Не говори така, хората дават луди пари за моите съвети. Нали заминаваш за Чад след две седмици? Какво толкова? Излез с Александър, харесвате се, между вас прелитат толкова искри, че околните ги заболяват роговиците. Ако не ти хареса, какво от това – нали скоро заминаваш. В такъв случай ще приключи по естествен начин.
Точно така звучаха и нейните размисли. Лек флирт с един от най-красивите и симпатични мъже на света, преди да замине по работа – дали не се нуждаеше точно от това? Беше ходила по срещи и след Себастиен. Един-двама по-възрастни от нея лекари, няколко мъже, с които се беше запознала на различни работни срещи. Един хирург. Сериозни мъже. Интелигентни и интересни. Само дето нито един от тях не беше вълнуващ. Никаква страст.
– Не мога да му се обадя и да заявя, че съм си променила мнението – възрази тя.
За миг Лейла ù беше вдъхнала напразни надежди. Не беше възможно. Или пък беше?
– Току-що се сбогувахме завинаги.
– В този живот има много неща, които не можем да направим, съгласна съм. Но това не е от тях. Нищо не ти пречи.
– Ти пък защо толкова се вълнуваш от цялата тази история?
– Да го кажем така. – Лейла се изправи. – Страшно е уморително да бъдеш толкова загрижен, сигурно е от вродената ми добрина. Да добавим и обучението по психология. Просто ми е невъзможно да не се вълнувам. Отивам да пуша. Обади му се. Преди да е звъннал на някоя от другите си жени. Чаровен е, но не може да се отрече, че е коцкар.
Изабел се поколеба, но взе решение в момента, в който Лейла затвори вратата зад гърба си.
Александър вдигна още на първия сигнал, все едно беше чакал с телефона в ръка.
– Да?
– Може ли да променя отговора си?
Моля те, Боже! Нека не е поканил някоя друга!
– С най-голямо удоволствие.
– Променям го значи. Ще дойда с теб на сватбата.
– Много се радвам.
Помълчаха, след което тя зададе единствения смислен въпрос в случая.
– Какво да облека?
– Ами това е следобедна сватба, тъй че дълга рокля.
Мамка му! Нямаше време да си купи. А и колко щеше да струва? Или пък можеше да облече зелената? Не беше сигурна в разликите в дрескода. Дали висшите класи не прекаляваха с изискванията си?
– Изабел? Може би аз мога да помогна.
– С какво?
– Знам колко здраво работиш и съм наясно, че лекар доброволец, който печели единайсет хиляди месечно, за да спасява света, има по-различни приоритети. Затова имам решение на въпроса. Моя позната притежава ателие. Можеш да вземеш назаем рокля оттам. Вече проверих. По-точно сестра ми провери. Между другото, тя каза, че се познавате.