– Чакат ли те вкъщи?
– Да.
– Какво е усещането?
– Хубаво. Ние сме много близки.
Татко, Амир и тя – те бяха сплотено малко семейство и се допълваха един друг. Но Джина беше силната, онази, която се движеше по широкия бял свят. Разчитаха изцяло на нея.
– Звучи приятно.
– Понякога се тревожа за брат си.
Изрече го тихо, не можа да разбере как ù хрумна. Защо му го каза?
– Така ли?
Тя извърна поглед от лицето на Питър, престори се, че гледа през прозореца.
– Не е болен, нищо такова, но никога не излиза. Все си стои у дома. В стаята си. Играе компютърни игри.
– На колко години е?
– На тринайсет.
– Значи е доста по-малък от теб?
– Да, беше само на две, когато дойдохме от Сомалия.
– Баща ти е дошъл сам с две малки деца? Чак от Сомалия? Сигурно му е било много тежко.
– Да.
– А майка ти?
– Почина.
Питър замълча.
– Не ходи ли на училище? – попита след малко. – Брат ти, искам да кажа.
Тя стисна чантата си. Нямаше с кого да говори за това, не искаше да тревожи баща си. С Питър беше неочаквано лесно да разговаря.
– Ходи, но няма приятели. Не знам. Ядосва се, когато го питам.
– Понякога това е голямо изпитание. Да си намериш приятели.
Не се беше замисляла. Самотата на братчето ù винаги я измъчваше и тя искаше единствено да му помогне.
Питър мина в другата лента. Подминаха „Йерва круг“, бързо приближаваха Тенста.
– А той иска ли да има приятели?
– Не знам. Твърди, че не иска, но аз не съм толкова сигурна.
– Може би е преживял нещо лошо? Тогава ти е по-лесно, ако си сам.
Джина мълчеше, сплела пръсти върху чантата в скута си. Въртеше разсеяно простичкия пръстен на показалеца си. Амир ù го беше подарил, когато беше пет-шестгодишен, купил го на площада в Тенста със спестяванията си. Защо не ù беше хрумвало досега? Че само влошава нещата, като му додява с настояванията си да си намери приятели. Дали и с Питър ставаше нещо подобно? Тя рядко го виждаше да разговаря с някого. Нито в службата, нито при други социални обстоятелства. Истината беше, че Питър изглеждаше самотен. Толкова самотен, че може би закарваше чистачката до дома ù само за да има с кого да си поприказва.
– Трудно е да завържеш познанство – промълви той, загледан в пътя. – Има ли сомалийски музикални групи? Които да са известни извън страната? – попита след малко и тя изпита благодарност, че сменя темата.
– Не бих казала. Честно казано, не се интересувам чак толкова от културното си наследство.
– Защо?
– Виждам бъдещето си в Швеция.
– Но обичаш сомалийска храна?
Тя се засмя:
– Да, много.
Той спря пред входа ù.
– Стигнахме – рече тихо.
– Много благодаря. Предполагам, че ще се видим на сватбата утре. Аз ще сервирам.
– Не знаех.
Тя се съгласи, когато сватбеният агент се обади, защото заплащането беше високо, а и не беше нещо, което да не е правила и преди. Сега обаче се чудеше дали няма да е малко странно. Дали Питър щеше да я поздрави, или щеше да се престори, че не я познава?
– Как ще стигнеш дотам?
Тя замига недоумяващо. Не можеше да говори сериозно.
– Ама вие не може да ме закарате там! Та вие сте гост. Аз съм от обслужващия персонал. Ще изглежда толкова странно.
– Но…
– Ще ми платят таксито – прекъсна го тя бързо.
Гласът ù беше рязък, но не можа да се сдържи. Чувстваше се някак изложена на показ и както винаги, когато бе притеснена, реагира с гняв. Още не беше минала курса по психиатрия и все пак знаеше, че такава е класическата защита при комплекс за малоценност, и това я вбесяваше.
Но Питър беше близък приятел на Аса Белке, общуваха в Юршхолм, принадлежаха към висшата класа. Какво му беше щукнало?
– Нали сте наясно, че съм от обслужващия персонал? Чистачка? Слугиня?
– Ами нали каза… Не исках… Мислех, че ти е приятно. – Той беше объркан. – Нещо лошо ли казах?
Тя понечи да стане, оплете се в предпазния колан, измъкна се яростно.
– Довиждане! – каза, тресна вратата и бързо се прибра в блока, без да се обръща.
„Сама си си виновна“, помисли си, докато чакаше асансьора. Вече се надяваше на другия ден той наистина да се престори, че не я познава. Качи се в асансьора и облегна чело на стената. Каква идиотка беше само!
4 Валпургиева нощ – чества се в нощта на 30 април срещу 1 май преди деня на Света Валпурга, символ на идващата пролет. Според германската средновековна митология тогава злите сили се събират да се веселят и да пируват и се опитват да попречат на идването на пролетта. В по-съвременен смисъл – шумно, необуздано веселие. – Бел. ред.